Връх Вихрен
се намира в северния дял на Пирин и е
най-високата точка в планината, както и вторият по височина връх в
България, само с 11 метра по-нисък от Мусала.
В настоящия материал ще направим подробно описание на два от
туристическите маршрути, които извеждат до връхната точка на масива. Единият
маршрут е най-популярният, който изкачва Вихрен откъм южната му стена, а
другият е изключително красивият и зрелищен северен маршрут, който преминава
през циркуса „Казана“ и атакува върха от северозапад посредством трудна и много
стръмна, изсечена в скалите пътека. Има и трети маршрут за достигане на в.
Вихрен. Това е маршрутът от посока запад – северозапад, който преминава през
Джамджиеви скали или Джамджиев ръб, отделящ „Казаните“ от долината на хижа
Вихрен. Но този начин за достигане на върха не се препоръчва за туристи без опит
в катеренето, защото по пътя има сложни участъци, изискващи добра подготовка и
умения.
И двата маршрута, които ще опишем, имат изходна
точка х. Вихрен. Това е отправна точка за много от преходите в Пирин. Хижата се
намира на около 12 км. от град Банско. До нея достига асфалтиран път и това е
както положителен, така и негативен факт. Положителен е от гледна точка на
лесния достъп и популяризацията на местността, но е голям минус за хората,
търсещи уединение в планината. През горещите месеци на годината районът около
хижата се превръща в голям паркинг, който понякога не успява да приюти всички
автомобили на хората, избрали да прекарат няколко часа или дни в планината.
Върховете в района са
внушителни по размери. Целият масив е изграден от мраморни скали, което е
основната причина за незадържането на реки и езера по най-високите склонове, но
като цяло Пирин е изключително водна планина. Близко разположени езера са
Влахинските и Бъндеришките а общият брой
на ледниковите езера в Пирин е 186.
Планината е убежище на
огромно богатство от растителни и животински видове. Растенията наброяват над
1300 различни вида, като това е 1/3 от всички познати в България, 18 от тях се
срещат само в Пирин.По най-стръмните склонове на върховете се среща
еделвайс. Още по-голямо е богатството на
животински видове, които наброяват над 2000 безгръбначни и почти 250 вида
гръбначни животни, голяма част от които са застрашени. Най-често могат да се
срещнат диви кози, лисици, вълци, мечки, орли.
На около 200 метра
преди достигането на х. Вихрен от посока Банско, има пътека, извеждаща до
Байкушевата мура. Това е Черна мура (дърво от семейство борови) с внушителни
размери и възраст от над 1300 години.
До района на хижата може да се стигне и пеш от
Банско, като се върви по пътека, успоредна на р. Бъндерица. На около 2 км преди
х. Вихрен се намира и х. Бъндерица, на която е разположен и къмпинг „Бъндеришка
поляна“, което е и единственото регламентирано място в района, на което може да
се къмпингува.
От х. Вихрен се поема в посока изток. В самото
начало на маршрута има пътека, водеща до ез. Окото, която се движи на юг и е
различна от тази, по която трябва да се потегли. Маркировката е
бяло-ЧЕРВЕНО-бяло.
 |
Надморската височина на хижата е 1950 метра и още през
първите 20 минути от прехода се преодолява денивелация от над 200 метра по
стръмен склон, осеян със сипеи и клекове. В този първи участък се намира и
разклонението за пътеката, която заобикаля върха от север през „Казана“ и го
изкачва от запад. Мястото е обозначено с малък дървен стълб с табели. На ляво
се поема по така наречения „царски път“, по който през летните месеци се
извиват дълги колони от туристи. Пътеката е ясно отчетлива с много добра
маркировка и изгубване на правилната посока, при стабилни атмосферни условия е
невъзможно. Наличието на растителност се изчерпва още в началото и целият път
към върха не предлага естествена защита от силното слънце, бурите или
дъждовете.
Около 30-45 мин. след първоначалното стръмно
изкачване наклонът става по-лек и пътеката започва да подсича склона под върха
в посока запад. Този етап на някои места силно напомня на подножието на връх
Мальовица, в района около Еленини езера.
Тази пътека за около един час извежда
до Кабата. Това е обширна тревиста седловина, разположена на височина от около
2620 метра, която разделя връх Вихрен и Хвойнати Връх(2634м). От тук за пръв път се разкриват обширни
панорамни гледки на юг, виждат се силуетите на множеството близки и по-далечни
върхове на Пирин, също се открива и поглед към Влахинските езера. От тази
позиция се разкрива цялата южна страна на в.Вихрен, който от тук има
пирамидална форма.
Достигайки до Кабата, върхът се оказва надвиснал с цялата си
тежест и ако по скалните пътеки нагоре не се забелязват човешки фигури, е почти
невъзможно да се добие реална представа за гигантските мащаби на огромната
мраморна скала. За около 15 минути се
достига до подножието на стръмния, финален етап на същинското изкачване. От тук
до най-високата точка наклонът е около 40-45 градуса и в зависимост от темпото,
физическата подготовка и натрупаната умора, може да се достигне за време от
около 30 до 60 минути. Така общото време за изкачване от хижата до върха може
да варира между 2 и 3 часа в зависимост от темпото.
Гледката от върха е поразителна и е във всички
посоки, на изток и на юг се намира цяло море от върхове, високи и остри,
циркуси, езера. На север се вижда Рила, с някои от възвишенията си като Царев
връх и Мечите върхове. А на северозапад от върха се намира един от
най-популярните туристически маршрути в Пирин, а и в България – „Кончето“. За
да се достигне до него, върхът трябва да се откатери от северозападната пътека,
която също така може да бъде използвана за изкачване на Вихрен, ако в началото
на маршрута над хижа Вихрен, се поеме по дясната пътека след указателната табела,
която вече споменахме и която следва да опишем.
Маршрутът, по който се поема при избор на дясната
пътека е по-обиколен и съответно отнема малко повече време в сравнение с
„Царският път“, има някой по-трудни и стръмни участъци, но е по-лесен от психологическа
гледна точка, защото теренът е много разнообразен и пейзажите се сменят почти
непрестанно. Към този маршрут в един
момент се присъединява и пътека, идваща от хижа Бъндерица.
Пътеката поема в посока североизток, като се движи
по източните склонове на върха, в посока противоположна на неговата. Теренът е
тревист, с променлив наклон, пътеката е ясно очертана, но маркировката е
по-бедна в сравнение с тази по южната пътека. Върви се на северозапад високо
над долината на река Бъндерица, до момента в който се пресича Джамджиевия ръб.
На това място пътят прави остър 90 градусов завой и поема на запад, вече от
северозападната страна на склоновете. Това първоначално изкачване може да
продължи около 1 час, като височината която се преодолява за това време, не е
голяма.
Скалите спускащи се от северозападната стена на
планината са много по-стръмни от тези, които гледат към седловината и хижата.
Пътеката е изсечена в тези скали, но на някои отделни места липсва и
преминаването трябва да се извършва с повишено внимание, защото склоновете
които се подсичат от нея, са високи и стръмни. Този участък е доста по-различен
от първия, но се преминава за много кратко време, само след около 10-15 минути
се достига до малък заслон носещ старото име на връх Вихрен – Елтепе (Връх на
бурите).
От тук се озоваваме изправени пред внушителния
циркус Казана и огромната, отвесна северна стена на Вихрен. Тази стена е един
от най-важните алпийски обекти в Пирин. Висока е до 300 метра и по нея има
прекарани няколко тура. Изкачена е за първи път през 1934 г. от двама германски
алпинисти. В основата на стената има вечен лед с размери 40 на 90 метра. По
отвесните скалисти склонове се срещат диви кози, расте също и еделвайс. В дните
с по-сложни атмосферни условия, в „Казана“ се събират облаци, завихрят се от
теченията и разиграват зашеметяващ спектакъл.
 |
| циркусът "Казана" и северната стена |
Пътеката преминава през циркуса, далеч от стената
на върха и съвсем скоро след стръмно, на места отвесно изкачване излиза в
основата на седлото разделящо в. Вихрен от неговият съсед на северозапад – връх
Кутело (2908м.)Изкачването към най-високата
част на седловината разделяща двата върха, е кратко и плавно, предлагащо
простор и панорамни гледки от подножието на двата гиганта. Късото планинско
подножие носи името „Премката“ и е разположено на около 2600 метра надморска
височина. Тук пътеката достига до тесният ръб на седлото от където се отклонява
на север, към връх Котело и Кончето и на югозапад към изкачването на Вихрен.
От тази страна, върхът има формата на остър купол, а
пътеката водеща към най-високата му точка е тясна, стръмна и изсечена в
скалите. Погледната отдолу, прилича на фин щрих издраскан върху огромната
скала. Скупчването на туристи по тези северозападни склонове е в пъти по-малко
отколкото това по „Царската пътека“, но изкачване или спускане от тази страна
на върха трябва да се извършва с концентрация и внимание към всяка стъпка. Под
краката се отваря по-стръмна пропаст, а реална опасност се крие и в камъните,
които често могат да се изсипят изпод краката на човек намиращ се десетки метри
по-нагоре. Добра практика е изкачващите да се движат в по-компактна група с
по-малка дистанция между хората и да не се остават изоставащи от тази група,
защото на такива склонове, сравнително
малките камъни бързо получават ускорение, което да ги превърне в опасност.
 | |
| изкачването от към север |
С оглед на стръмния наклон, времето, което отнема
изкачване по северозападната пътека към върха, може силно да варира между 30-60
минути или повече. Маршрутът от хижата до върха може да бъде преодолян за един
ден, като за разнообразие може да се избере изкачване по едната пътека и
слизане по другата. Също така може да се направи и преход през билото на север,
като се преминава „Кончето“ и се продължава към х. Яворов. Този преход отнема 2
дни и ще бъде описан в друг материал.
Времето, което е посочено за преодоляване на отделните
етапи по маршрута, е примерно и трябва да бъде съобразено с индивидуалните
качества и физическата подготовка на отделните участници. Дори през летните
месеци, когато в района се срещат много туристи, към планината трябва да се
подхожда сериозно и отговорно. Сезоните, в които по височините почти не се
срещат хора, са тази част от годината, в която на път поемат опитните туристи,
които добре познават терена при благоприятни условия. Опитът трябва да се
натрупва постепенно и методично.
Съдържанието на материал е предназначено за хора, на
които предстои да направят първата си стъпка в тази планина и е добре тя да
бъде през лятото.
 | |
| "Кончето" поглед от Вихрен |
 | |
| Спускането на север |
 |
| Вихрен погледнат от в. Кутело |
