Изкачване на в. Мальовица (2729 м)

                Връх Мальовица се намира в северозападната част на Рила. Издига се на височина от 2729 метра над морското равнище. Целият масив е изграден почти изцяло от гранит. В подножието на върха се намира и едноименната хижа, разположена по течението на река Мальовица, в ниската част на нейната долина. 

                През летните месеци този район е посещаван от много туристи. Свързва се с множество популярни туристически обекти в Рила, като например Страшното езеро, Рилският манастир, седемте Рилски езера и други.

                В околностите на върха се намират значителен брой високи ледникови скали, които са осеяни с десетки емблематични за българския алпинизъм турове.  Отвесната северна стена на в. Мальовица се е превърнала в символ на алпинизма в България. Височината й е около 150 метра и е изкачена едва през 1938 г. от двама българи след 44 часова борба. Второто изкачване е осъществено цели 10 години по-късно.

                Маршрутът, който ще проследим в настоящия материал, преминава през хижа Мальовица и е най-популярният път към върха. Ще разгледаме също така и отклонението, водещо към усамотения заслон „Бак“/Орловец, на височина 2550 м.

                Изходна точка на пътеката е местността „Меча поляна“ или ЦПШ „Мальовица“, която се намира там.  Най-близко намиращият се град е Самоков – 14 км, а най-близкото населено място е с. Говедарци – 13 км. От селото до местността „Меча поляна“ води стар асфалтов път, по който през летните месеци има движение и стопът не е труден. Около изходната точка на маршрута има почивни станции, хотели и малко заведения, които докарват трафик. От с. Говедарци има и пешеходна пътека през гората, която пресича тези 13 километра и ги съкращава. От Самоков до селото транспортът е редовен. Също така има и директен превоз от града до ЦПШ-то, който се извършва веднъж рано сутрин и веднъж в късния следобед.

                „Меча поляна“ се намира на височина от около 1700 метра. От тук се открива страховита гледка към острия връх и неговата отвесна северна стена. Поема се в посока юг и се преминава през дървена порта, обозначаваща началото на „Национален парк Рила“. 

 

Оттук започва пътят към х. Мальовица , като се върви по долината на река Мальовица срещу течението, през гъста борова гора. Наклонът не е голям. Пътят е широк, каменист и много неравен. Използва се и от високопроходими машини, които обслужват хижата.  Разстоянието е около 3 км. и може да се преодолее за време от около 35-60 минути, в зависимост от темпото.

                Хижата е разположена на 1980 метра височина и с достигането до нея гората, както и останалата по-висока растителност, остават назад. От двете страни, на изток и запад, се извисяват стръмни скали, ограждащи долината, а в. Мальовица се вижда напред в дясно.  Пътеката към върха продължава на юг.  Маркировката е добре поддържана - БЯЛО ЧЕРВЕНО БЯЛО и бяло синьо бяло, като синята в един момент се отклонява към заслон „Бак“, а червената извежда към върха. Реката продължава да бъде следвана срещу течението.  Върви се през клекове и ниски храсти. Има доста разклонения и всяко от тях, което води в посока юг, е правилно. Някои от стъпките многократно пресичат реката, други са по-скоро успоредни на нея. Ориентацията в района е лесна и отклонение от правилния път е почти невъзможно. 

                След 20-30 минути, по лек наклон от хижата, се достига до първа тераса, където за кратко теренът е почти водоравен. Следва ново леко изкачване, което преминава през множество големи и по-малки камъни и за 20-30 минути извежда до втора тераса. На това място, високите силно ерозирали скали се извисяват от три посоки – изток, запад и юг. В алпийската част на Мальовица всички върхове са с височина от над 2650 м.  От това местоположение връх Мальовица вече остава скрит зад източните склонове на в. Малка Мальовица. 

           

                На това място, върху голямо парче скала до реката, са поставени множество паметни плочи на български туристи и алпинисти, загинали в този район и по света.

                Оттук наляво  в посока изток се отклонява пътеката към заслон „Бак“, която ще опишем по-долу в същия материал. По добре отъпкания път на юг се подхожда към същинското изкачване на Мальовица. Това става по източните склонове на Малка Мальовица. Наклонът рязко става много тежък и оттук в кратка дистанция се преодолява голяма надморска височина. Пътят нагоре е натрупан с огромни скални маси, множество сипеи и блокажи. Мощните поройни дъждове в района понякога предизвикват грохотни каменопади.

                С началото на стръмния склон започва и зимната маркировка. Изкачването следва поток, извиращ от Горно Еленино езеро, до което се стига за около 20-30 минути. Времето за преодоляване на дистанциите в този етап от маршрута може силно да варира поради стръмния наклон. То зависи от физическата подготовка, натрупаната умора, тежестта на багажа, темпото на придвижване, метеорологичните условия и др. Еленините езера се намират от източната страна на в. Мальовица. На север под него е билната заравненост Мальово поле, Където са трите Мальовишки езера. 

Еленини езера

                След достигането на циркуса с двете Еленнини езера, пътеката за кратко става по-лека, преди отново да премине към високо, почти отвесно изкачване, което за около 20-30 минути, извежда до южното полегато било на Мальовица.

                Оттук се открива обширна панорама на юг-югозапад. От тази висока позиция се откроява ясно и Рилският манастир.

Поглед към Рилският манастир

Разстоянието, което трябва да бъде преминато след достигането на билото до самия връх не е голямо. Наклонът е лек и дистанцията се преодолява за около 20 мин. Тук обаче има места, на които пътеката е много тясна и преминава близко до ръбовете на стръмни и високи пропасти от към изток и запад. Тези къси участъци следва да бъдат преминавани с необходимото внимание.

                От върха на височина 2729 м. се разкриват панорами към Мусала на изток, в далечината на юг се вижда Пирин, виждат се и Витоша, Средна гора, както и част от Старопланинската верига.  От билото на връх Мальовица се отклонява и пътека, която води към Седемте Рилски езера и към Рилския манастир, където също може да се нощува.

                Има туристически път за изкачване на върха и през североизточния гребен на северната стена. Този маршрут е стръмен и опасен, препоръчително е да се използва от добре подготвени туристи с познания в преодоляването на сложен терен.

                От втората тераса по пътя над хижата, в посока изток се отклонява пътеката, водеща към заслона „Бак“/Орловец. Маркировката е СИНЯ, но не е добре подържана. Затруднения могат да бъдат срещнати единствено с намирането на разклона. Пътеката се крие вляво, веднага след скалата с паметните плочи. Като цяло пътят към заслона е доста стръмен. В началото преминава през ниски клекове, постепенно растителността намалява и теренът остава предимно каменист. Районът е осеян с множество циркуси и скални тераси с удивителни панорамни гледки. В повечето от циркусите има по 2 – 3 малки езера, които захранват множество потоци.

Над заслон "Бак"

На височина над 2400 метра се достига езерото „Бисквитката“, което е разположено точно преди последното изкачване към заслона. Потоците, които извират от езерото, са източник на питейна вода. Цялото изкачване от втора тераса до заслона продължава около 30 минути, в зависимост от темпото. Самият „Бак“ е разположен в голям безезерен циркус на височина 2550 метра, заобиколен от върховете Орловец (2685м) „Злия зъб“ (2678м), Ловница (2695м) и „Камилата“(2621 м). До тях може да се достигне за 30-45 минути от заслона, ясни пътеки няма. „Злият зъб“ е достъпен за алпинисти. Самият заслон е добре оборудван, на самообслужване е и може да приюти 8 – 10 души. Разполага с радиотелефон.

                През лятото пътят за Мальовица  е натоварен с туристи, особено през почивните дни. Районът около заслон „Бак“ е доста по-усамотен и усоен. Откъсването от натоварените пътеки и самотното скитане по околните безлюдни върхове, може да се отплати с възможността да за наблюдение на диви кози. В местността рядко се срещат  елени и сърни, а горите в подножието са свърталища на мечки и това често е напомняно с табели.

                Най-стабилно в района е времето през август и септември. През зимните месеци склоновете дори около хижата са лавиноопасни.  Голямата височина на върха е в основата на някой от опасностите свързани с времето, които се крият там. Зимата горе настъпва рано и отстъпва късно. Дори през  горещите месеци, около върховете и в циркусите има места, на които снегът не се топи. През месец май, когато пролетта в ниското е в разгара си,  реките и множеството потоци в района са пълни с вода и цялата планина буквално тече. Същевременно на височина от над 2500 метра, все още може да е сковаваща от студ зима, с дълбок сняг и опасни преспи.

                Подходът към този удивителен район трябва винаги да е съобразен с условията и индивидуалната подготовка на участниците. Това особено много важи за месеците, в които Мальовица е разтоварен от натиска на многото туристи, защото тогава условията са много по-сурови.

               

                Разстоянието от „Меча поляна“ до върха, може да се вземе за време от 2,5 – 3 часа, при едно добро темпо, но това зависи от някои фактори. Времето, посочено за преодоляване на отделните етапи по маршрута, трябва да бъде съобразено с атмосферните условия и физическата подготовка. То може да варира силно, особено при участъците с голям наклон, които са по-тежки. Добре е винаги да бъдат планирани забавяния и трудности, които могат да възникнат  по пътя. И да бъдат добавяни допълнителни часове към посочените за преодоляване на дистанцията.   Това може да спести доста проблеми на по-неопитните туристи.   

 

 

 

Снимки: Мирослав Трифоно, Борислав Екимски

Как да предвидим времето в планината - Част първа

                Планинският туризъм, алпинизмът, както и различните спортове и занимания, свързани с пребиваване в планината, са многопластови дейности, които развиват у практикуващия цялостен комплекс от качества, способности и познания относно успешния и безопасен престой по височините. Подходът към всеки планински поход е свързан с подходяща физическа подготовка, сезонна екипировка, предварителна проверка на маршрута ако той е нов и непреминаван, както и запознаване с терена и ключовите места, които биха могли да крият опасности.

                Основен и много важен момент винаги е запознаването с предстоящите атмосферни условия, които ще съпътстват приключението. Съобразяването на индивидуалната подготовка и опитност именно с тези условия може да е ключово за успешното пребиваване в планината, а понякога дори може да бъде и жизненоважно.  Съществува изобилие от съвременни средства, чрез които лесно може да се направи внимателен анализ и проверка на времето. Но  когато се говори за планина, често съпътстващата дума е „непредсказуемо“. Понякога дори най-подробните прогнози могат да се окажат неактуални в даден момент и в дадена местност.

                В природата съществуват някои закономерности, които могат да послужат като методи за предсказване на потенциално влошаване на условията на средата.  В настоящия материал ще бъдат описани именно някои от тези промени в околната природа, възоснова на които може да бъде направена прогноза за предстоящите атмосферни условия. Тези методи невинаги са абсолютно категорични, но съществуват далеч преди да се родят съвременните такива, и винаги трябва да бъдат взимани предвид.

                В тази първа част на темата ще бъдат разгледани закономерностите, свързани с движението на облаците и тяхната форма, наситеността на цветовете при изгрев и залез, наблюдения на Луната, наблюдения на дъги и следене на влагата във въздуха. Наблюдаваните промени в животинския и растителния свят при предстояща промяна на времето са разгледани подробно във втора част на материала.

Атмосферно налягане:

                Промяната на налягането във въздуха означава промяна във времето. По-голямата част от измененията, които се случват с околната среда преди разваляне на времето, са именно нейната реакция на промененото атмосферно налягане. Това, което трябва да се научим да разпознаваме, са точно тези белези на реакция .

                Промяната на налягането от високо към ниско често води до поява на облаци и валежи. Повишаването обикновено води със себе си чист и ясен ден.  Един много лесен метод за определяне на налягането е димът от лагерния огън. При високи стойности, той се издига постоянно нагоре.  Когато  димът започне да образува въртеливи или низходящи движения и не се издига, може да се очаква влошаване на времето.

Облаци:

                Облаците могат да се различават по своята форма, височина или цвят. Способността да бъдат разчитани правилно може да бъде много важна в прогнозирането на предстоящите условия.  Важно е да се знае, че не всички облаци носят бури и дъждове, някои формации могат да бъдат признак и за хубаво време.

                Облаците, които на цвят са бели, по-фини и разположени високо в атмосферата, са белег за предстоящ хубав ден. Буреносните облаци обикновено са тъмни и се носят по-ниско над земята. Те доста често се движат взаимно, свързани на групи. Приближаващите облаци със сивкав воал задължително носят много по-влажно време.

Купесто-дъждовните облаци рано сутрин увеличават шансовете за тежки климатични условия през целия ден. 

Перестите облаци високо в небето могат да бъдат белег за влошаване на времето в следващите 36 часа.

Облаци, които се движат в различни посоки (например един слой на север, друг слой на запад) са белег за лоши метеорологични условия и дори могат да предхождат градушка.

Облак с кръгъл връх и плоска основа вероятно носи валежи.

Когато малките отделни облаци започнат да се съединяват един с друг и да се сгъстяват, обикновено следва дъжд.

Облачната покривка в зимно време може да бъде положителен белег, защото тя спира отделянето на слънчевата радиация от земята и по този начин нощта остава по-топла. Ясните зимни нощи обикновено са много студени, особено в планината.

    
Цветът на небето:

                В България големите въздушни течения нахлуват от запад и се движат в посока изток. Когато  слънчевата светлина осветява небето сутрин или вечер, тя го прави под много малък ъгъл, което прави червеният край на светлинния спектър много по-видим в сравнение със зеления, синия или виолетовия.

Червеното небе при здрач или на зазоряване е един от най-красивите признаци,  по който да се съди за това какво ще бъде времето.

Когато на свечеряване небето е наситено червено на цвят, това е белег, че следващият ден вероятно ще бъде благоприятен.  Това се дължи на слънчевото греене, което преминава през прахови частици, издигнати и разбъркани във въздуха. А причината те да са високо в небето е фронтът от високо налягане, в който се намират. Това е течението, което се движи на изток и ще достигне вашето местоположение през следващия ден.

Обратният ефект се наблюдава, когато изгревът е наситено червен или оранжев. Тогава сухият фронт от високо налягане вече е преминал, и вероятността той да бъде последван от ниско налягане и влажен въздух (който се движи към вас) е голяма.

Трябва да се обърне внимание на това, че тук говорим за цвета на небето и на облаците, а не за цвета на слънчевия диск. 

Лунна корона:

                В някои нощи цветът на Луната е червеникав, това се дължи на високото атмосферно налягане на въздуха, през който бива наблюдавана. Друг път луната е ярка и рязко отчетлива, което е признак на ниско налягане.  Има и случаи,  в които около лунния диск се наблюдава светъл ореол. Този ореол е предизвикан от влагата във въздуха и предвещава дъжд в рамките на следващите 3 дни.

Дъгата:

                Тук отново е в сила закономерността, свързана с посоката на движение на въздушните маси. Ако сутрин при изгрев слънце се наблюдава дъга на запад, това означава, че слънчевите лъчи осветяват влагата по пътя и на изток. Съответно може да се заключи, че приближава лошо време.  Дъга често се наблюдава на изток, след дъжд. Това е знак, че бурята е преминала.Трябва да се има предвид, че сутрешна дъга на запад вещае лошо време !

Влага:

                Лошото време е съпътствано от повишаване на влагата във въздуха. Липсата на роса по сутрешната трева може да бъде един от признаците за влошаване на климатичние условия. Ако рано сутрин тревата е суха - това показва заоблачаване и вятър, което може да означава дъжд. Ако по тревата рано сутрин има роса, вероятността денят да е благоприятен е много по-голяма. Тази проверка не може да бъде надеждна, ако през нощта е падал валеж.

Много хора могат да почувстват влажността на въздуха в косата си. Къдравите коси имат склонност към отпускане и изправяне, а някои прави коси започват да се начупват при наличието на наситен с влага въздух.

Проверка за влага може да се направи и чрез листата на дърветата дъб и клен.  Тези листа са склонни да се къдрят при висока влажност, която обикновено предхожда проливен дъжд.

Боровите шишарки се затварят, когато въздухът е влажен, а при сухо време стоят разтворени.

Ако сутрин преди 07:00 часа вали дъжд, вероятността той да продължи и след 11:00 е малка.

                Това са основните и най-лесни за разпознаване белези на околната среда, които могат да бъдат взимани под внимание при следене на промяна във времето. Животните и растенията също реагират осезаемо на предстоящо влошаване на условията, но характерните черти на промяната в тяхното поведение са описани  във втората част на материала.

                Методите за ориентация в обстановката, които описахме, винаги трябва да бъдат взимани предвид, но не са 100% достоверни и не винаги са валидни. Те могат да варират в различни граници и вероятности. Пребиваването в ненаселени места, гори и планини, винаги е свързано с комплекс от умения, които се придобиват и развиват в течение на времето и най-вече с натрупания опит.  Всяко познание за околната среда, което може да бъде прочетено и споделено, може да бъде от полза, но не е в състояние да опише реалното преживяване, както и всички вероятности. Затова към планината трябва да се подхожда с мисъл и целите, които се поставят, трябва да градират постепенно. 

Снимки: Мирослав Трифонов 

Изкачване на връх „Левски“/Амбарица (2166 м)

                Връх „Васил Левски" е известен и със старото си име Амбарица. Разположен е в Централна Стара планина и е с височина 2166 м.

                Тук разглеждаме маршрута за изкачване на върха с изходна точка гр. Сопот, през х. „Добрила“. Ще опишем отделните етапи по пътя и ще посочим примерно време за тяхното преодоляване.

                Сопот се намира на 5 км. западно от гр. Карлово, на 510 м. надморска височина. Точката от която започва изкачването е в началната станция на лифта, разположен в северозападният край на градчето. Стълбовете на лифта се забелязват и от центъра на Сопот, което прави ориентацията още по-лесна.

                Сопотският лифт е най-дългият седалков лифт на Балканите. Ако се избере изкачване с него се спестяват 3 часа ходене с голям наклон и разнообразен терен.  Повечето публикувани в интернет материали препоръчват използването на лифта. Тук ще посочим този вариант като несериозен, с оглед на забележителният и запомнящ се „Левски“, чието истинско изкачване напълно оправдава усилията.

                Денивелацията е много голяма, за краткото време от 2,5-3 часа ходене, се преодоляват около 1100 метра, само до първа (междинна) станция на лифта, от там още 200м до х.“Добрила“ и нови 350 до достигането на върха - 2166 м.

                Там от където започва лифтът, се намира финалът на велотрасето на байк-парк „Шамбала“.  Подминава се финалната линия и веднага се поема надясно по добре отъпкана пътека с лек наклон, която следва малка река срещу течението. Маршрутът е маркиран с ЖЪЛТО, но маркировката е много бедна. Отдясно остава малък стар каменен мост, който води по черен път към града.  Достигайки мостът, пътеката поема наляво и продължава нагоре по течението.  Теренът е лек, на места от ляво има каменни свлачища. Върви се около 20-30 мин ( в зависимост от темпото ), преди да се достигне мястото на което се поема по друга пътека наляво.  Обозначено е със стара табела за х.“Добрила“. Там над реката има малък стар дървен мост, който е част от някогашни опити на местни хора, за облагородяване на средата. Този мост също би могъл да послужи за ориентир, оказващ левият завой. Ако преди достигането на отклонението, се достигне до помпена станция, значи завоят е подминат. 

                Новата пътека е с по-голям наклон. Навлиза в млада гора и следва пресъхнали потоци. На места могат да се забележат разклонения по трасето и трябва да се следват по-добре отъпканите, които се придържат близо до пресъхналото корито.  Изцяло липсва маркировка. На места по дърветата има завързани червени парчета найлон, които обозначават правилният път. Тази пътека в началото е стръмна, след това преминава в по-лек наклон и в един момент излиза точно под лифта. От тук пътят нагоре продължава с голям наклон, на места се препокрива с екстремното, стръмно и много опасно велотрасе, което ако в денят на  вашето изкачване се използва за състезание или друг вид събитие, задължително трябва да бъде заобикаляно, с цел безопасността на вас и на състезателите.

                 Около велотрасето има и някой алтернативни пътеки, а на места се излиза и на черен път, който се използва от високопроходими машини, за достигане до хижите в планината. Този черен път е малко по-заобиколен и доста по-скучен.

              В един момент се стига до мястото на което и другите пътеки се вливат в него и от там до станцията на лифта се върви около 45-60 мин. само по него, по тежък наклон. Гората остава отзад и при горещо лятно време, мястото е много неприятно за преминаване, защото няма убежище от горещината, която се излъчва дори от камъните с които е осеян склонът.  Времето което отнема етапът от излизането от гората до достигането на първата лифтена станция е около 1 час, в зависимост от темпото и  натрупаната умора.

                Цялото време за изкачване по не лекият маршрут от Сопот до първа лифтена станция е 2:30 – 3 часа.  

                След достигането на лифта, се разкрива целостта на панорамата, която е неизменен спътник през цялото изкачване. При хубаво време, от тази височина се вижда цяла Средна гора, Тракия и дори целите Родопи и източните части на Рила.

                От тук, през открито поле се поема отново в посока север – северозапад, по черният път, който прави силно изкачване, след което наклонът постепенно намалява.  Върви се в близост до лифтените въжета, които продължават до необитаемата 2-ра лифтена станция, покрай която пътят минава.  Достига се скалистото възвишение „Пресечен камък“, след което пътят се разделя на две. На ляво се поема за хижа „Незабравка“, а надясно се продължава към „Добрила“. 

      
          Придвижвайки се по пътя, се преминава през борова гора. Отляво се намират иглолистните склонове на връх „Добрила“, а отдясно дълбоките скалисти пропасти на „Манастирска река“.

                Разстоянието между първата станция на лифта и х. „Добрила“ се преодолява за около 1 час.  Самата хижа е разположена на завет, на седловината между връх Добрила и връх Левски/Амбарица, на височина от 1804м. Мястото е ключово от гледна точка на ураганните ветрове, които удрят билото. Сградата е обновена и много добре устроена, а посрещането е топло и гостоприемно. 

             От тук до връх „Левски“ се стига за около 1:30 – 1:50ч. (в зависимост от физическата подготовка), като маршрутът е част от алпийският траверс на Старопланинското било, който преминава през върховете „Купена“(2169м), „Кръстец“(2035м), „Костенурката“(2035м), „Жълтец“(2348м), „Млечен чал“(2255м) и „Ботев“(2376м). Това е тежък и опасен преход, който ще бъде описан детайлно, в следваща публикация.  Разстоянието от х.“Добрила“ до в. „Ботев“ е 9-10 часа. Алпийският траверс по билото на Стара планина е част от туристическият маршрут „Ком-Емине“, който преминава по цялото протежение на балкана и също така е част от международният маршрут Е-3, който свързва Атлантическия океан и Черно море. 

в. "Левски"/ Амбарица (2166 м)

               

                От хижата се поема в посока изток, като пътят предлага ляв и десен разклон. Пътеката за в.“Левски“ е тази от дясно. Първите метри са стръмни на горе, навлиза се в борова гора, която се минава за около 20 минути. Следва се зимната маркировка. След преминаването на гората, се излиза на откритите полета под самия връх. Тук се преминава през две малки възвишения с лек наклон, едното от които се подсича от добре отъпканата пътека от към южната му страна. 

                   Следват две дълги и стръмни изкачвания, които отвеждат до върха на височина 2166 метра над морското равнище. При хубаво време, панорамата която се разкрива от там е във всички посоки. Откриват се гледки към цяла южна и цяла северна България, на изток се разкрива алпийската част на Старопланинското било с в. „Ботев“ в далечината. 

Разстоянието от х. Добрила до в. „Левски“ не е голямо и като време и като дистанция за преодоляване, но към него трябва да се подхожда внимателно. Задължително трябва да бъдат взети предвид настоящите и предстоящи атмосферни условия, валежи, мъгли и особено силните за района ветрове. Не са рядкост случаите в които дори при чисто и слънчево време, предвижването нагоре става на четири крака. Тези условия винаги трябва да бъдат съобразени с опитността на водача и участниците в групата, за да не бъдат предприемани рисковани преходи към високото и непредвидимо старопланинско било.

 През летните месеци, горещината и задухът са характерни за целият преход и трябва да бъдат вземани необходимите мерки за справяне с тях. През зимните месеци склоновете на върха са лавиноопасни. През целия маршрут до върха трябва да се спазва зимната маркировка. Тя е изградена от високи, здраво бетонирани метални стълбове в сигнален цвят. През зимният сезон, склоновете на върха са лавиноопасни и следването на металните колове е изключително важно условие за избягване на опасните снежни свличания.  Мъглите по високите върхове също са фактор, който винаги трябва да бъде предвиждан.

Подходът към високата планина трябва да бъде внимателен и да започва далеч преди пристъпването в тази територия. Това включва добра физическа подготовка, подходяща за сезона екипировка, сигурна проверка на предстоящите атмосферни условия, както и добра психологическа съвместимост в групата, както  и психологическа нагласа за предстоящите изпитания.

През зимата на 1994 г. в.„Левски“ става сцена на трагедия при която загиват 12 души, попаднали в буря високо на върха. Като причина за нещастието е посочено несъобразяване със зимните условия.

Часовете, които са посочени за преодоляването на отделните етапи по маршрута, са примерни. Те могат да варират в зависимост от индивидуалната физическа подготовка и от атмосферните условия в планината. Добро решение е при всеки планински поход да бъде планирано допълнително време освен посоченото за преодоляване на дистанцията, както и оптимално време и отсег от маршрута, от които групата би могла безопасно и на време да се върне до изходна точка, ако се наложи. 

  

 









Снимки: Мирослав Трифонов

От Калофер до хижа „Рай"

 Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара Планина. Намира се на 17 километра от Карлово.  Градът представлява изходна точка на най-популярния маршрут за изкачване до хижа „Рай“ (1450м), а оттам и до връх “Ботев” (2376м.)

В настоящия материал представяме подробно описание на пешеходната пътека, която води до хижата. Описание на пътя от х.“Рай“ до върха ще бъде поместено в друга статия.

Надморската височина на град Калофер е около 600 метра. Той е разположен от двете страни на река Тунджа, която може да послужи като ориентир за посоката, в която трябва да се поеме. Подходящо е да се излезе от града в посока север - северозапад и ,движейки се срещу течението на реката, да се поеме към местността Паниците. Всеки местен жител, който срещнете в Калофер, без проблеми ще ви посочи пътя към въпросната област.

До Паниците води стар асфалтов път, който следва реката срещу течението. Около него има множество ливади, подходящи за палатки през топлите месеци на годината. Разстоянието от табелата на Калофер до Паниците е 6 км. С нормално ходене се покрива за около 1 час. През летните месеци потокът от туристи е доста голям и може да се използва превоз срещу символично заплащане. А през цялата година често се случва някой тамошен да ви качи, без дори вие да го спирате. Така се спестява неприятното ходене по пътната настилка и се печели повече време горе в планината. 

След достигането на  Паниците започва същинският преход. Началото на пътеката е обозначено с дървена табела, сочеща навлизането в национален парк „Централен Балкан“.  Пътят започва с гъста гора и стръмно изкачване. Няма една ясно отъпкана пътека, а няколко такива, които отвеждат нагоре. Маркировката, която трябва да се следва, е СИНЯ - тя често е придружена и от маркировката за връх „Ботев“, която е зелена, двете маркировки се препокриват до хижа „Рай“ и малко след нея. 

"Паниците"

В началото теренът е стръмен, песъчлив и силно ронлив при сухо време. По време на дъжд става още по-нестабилен.

  Пътеката излиза на черен път, преминава се и символичната порта на парка. 

Около 45 минути след началото на изкачването ландшафтът се променя коренно. На височина около 1000 метра изкачването в гората се сменя с обширни планински пасища. Това е местността „Параджика“, при която се редуват ниски слизания и изкачвания. Оттук се откриват и страхотни панорами към първенеца на Стара Планина – връх „Ботев“, открива се поглед и към „Райското пръскало“ – най-високият водопад на Балканския полуостров (124,5 м). Пътеката е ясно изразена. 

Зимната маркировка се следва до един момент, в който се достига табела за „Манастира“ и такава за в.“Ботев“. Първата ни връща обратно в ниското, в посока Мъжкият манастир и местността „Бялата река“, а втората сочи заобиколен път към върха, който отнема около 6 часа и преминава през заслон „Маринка“ разположен на едноименната седловина. На този кръстопът се продължава напред и след около 10 минути се приключва преходът през откритото поле.  Времето за прекосяването на този втори етап от маршрута е не повече от 30 мин.

Достига се „Каменливеца“ - това е скално образувание, откъдето се открива гледка към „Рогачева гора“, в която навлиза пътеката. Гората е 100-150-годишна и се състои предимно от букови дървета. Тя поставя началото на биосферен резерват „Джендема“, който е най-големият в района и е част от програмата на ЮНЕСКО. Резерватът е убежище на стотици защитени от закона животински и растителни видове. 

С навлизането в гората пътеката за кратко става стръмна надолу, а след това с променлив наклон за около 1 час отвежда до дъното на речна долина, като се върви срещу течението. След това едночасово леко спускане реката се пресича на ляво, откъдето следва стръмно изкачване нагоре в гората, което продължава 45-60 минути, в зависимост от индивидуалното темпо и физическа подготовка. Това е последният етап от прехода. Той е и най-тежкият, от гледна точка на силния наклон. Изкачването се извършва по 5 серпентини, пътеката е ясно изразена и добре маркирана, но в случай на мъгла това може да бъде най-опасният етап от прехода. Не са рядкост случаите на изгубване при неблагоприятни атмосферни условия, точно на този етап от трасето. 

С приключването на това последно изкачване се открива зрелищната гледка към Райските скали и Пръскалото. Маршрута отвежда до х.“Рай“ само след 5 мин. Тук се намират и малките върхове „Малък Купен“ (1479 м) и „Голям Купен (1448 м), които не трябва да се бъркат с връх „Купена“ (2169 м.), който се намира на Старопланинското било. 

х."Рай"

 Районът е много популярен и посещаван. По пътя има досег с вода. На няколко места има изградени чешми - те работят когато и потоците са пълни. Сред многообразното животинско присъствие по тези места се срещат както сърни, кошути и елени, така и хищници - вълци и мечки. Когато преходът се извършва през по-ненатоварените от туристи месеци на годината, тези факти трябва да се имат предвид.

Пътят на връщане може да бъде разнообразен с алтернативната пътека, която минава през Мъжкия манастир на Калофер. Отбивката се намира на „Параджика“ и е обозначена с табела точно там, където зимната маркировка се отклонява към заслон „Маринка“. Пътеката до манастира е слабо маркирана, на места често се губи, а на други въобще липсва, районът не е популярен. На това място човек лесно се губи и бива принуден да проправя свой път надолу към цивилизацията. Там се намира и местността „Бялата река“, на която са изградени дървени мостчета и пътеки, подходящи за любителите на съботни разходки ниско в планината. Големият недостатък на този маршрут е по-голямата дистанция до Калофер, която трябва да се преодолее по неприятен асфалтов път.

Целият преход от Калофер до х.“Рай“ продължава ориентировъчно около 4,5 часа, но това време трябва винаги да бъде съобразено с индивидуалните качества на всеки от групата, както и с атмосферните условия, които в Стара Планина понякога са рязко променливи и непредсказуеми. Добро решение е при всеки планински поход да бъде планирано допълнително време освен посоченото за преодоляване на дистанцията, както и оптимално време и отсег от маршрута, от които групата би могла безопасно и на време да се върне до изходна точка, ако се наложи. 

Снимки: Мирослав Трифонов