9.02.2012 г.

Отровните змии в България


             Змиите винаги са били свързвани със страх, отрова и смърт. В интерес на истината едва 1/6 от всичките 3000 вида змии на Земята са отровни. В България се срещат 17 различни вида змии от 4 различни семейства. От тях 6 са отровни. Това са: пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок, като последните две могат да използват отровата си само при нападение на малки бозайници, с които се хранят, тъй като отровните им зъби се намират навътре в устата. Срещат се и два вида безкраки гущери, които достигат дължина до 1 – 1,5 метра, поради което често биват бъркани със змии, но разликата при тях е, че нямат клепачи и външно ухо. 

                В този материал ще се опитаме максимално подробно да опишем белезите, по които могат да се разпознават двете най-отровни змии в България – пепелянка и усойница. Също така ще опишем действията, които трябва да бъдат предприети за предпазване. Съвети за действие при ухапване, немедицински манипулации, които трябва и които не трябва да се правят при оказване на първа помощ на пострадал, са описани тук.  

                В България НЯМА змии, чиято отрова е достатъчно силна за да убие здрав човек. Усложнения могат да възникнат обикновено при малки деца, възрастни със сърдечни проблеми, хора, които развиват алергични реакции или други заболявания. Най-опасният враг на пострадалия от змийско ухапване може да бъде страхът.
             При змиите зрението и слухът не са добре развити. Някои видове са развили инфрачервен сензор, който им позволява да различават телесната топлина на другите животни. Слухът им има много добро усещане за вибрации, като това е може би най-голямата им защита срещу приближаващо животно или човек. Змиите усещат от разстояние задаващите се хора и се скриват много преди някой да успее да ги види. Понякога в планината се случва да видите змия, пресичаща бързо пътеката пред вас. Това е в резултат на създадените от вас вибрации, които я карат да потърси убежище. 

           Някои видове змии никога не хапят, а в България тези, които хапят, го правят единствено при болка или самозащита - при настъпване например.
         От изброените по-горе отровни змии, които се срещат по нашите територии, котешката змия и вдлъбнаточелият смок не могат да засегнат човек с отровата си, както вече споменахме, а степната усойница и каменарката са регистрирани за последно през 30-те години на 20-ти век и днес се считат за изчезнали от България. Отровните змии, които могат да бъдат срещнати и биха могли да представляват опасност, с която човек трябва да бъде запознат, са усойницата и пепелянката.
                
  Усойница – Vipera Berus
Среща се на голяма височина, от 800 до 2700 метра над морското равнище. Отделни екземпляри могат да слизат и по-ниско.  Не е голяма змия, достига около половин метър дължина, има дебело тяло и къса опашка. Някой видове могат да бъдат и по дълги, до 1 метър. Обитава предимно каменисти терени, сипеи, високопланински поляни, ниски боровинкови храсти. Предпочита и по-хладни места като вирове, потоци, мочурища и околностите на други влажни местности. Не е агресивна, а е плашлива и напада само ако бъде настъпена.  Цветът на усойницата може да варира според мястото на нейното обитание. Някои екземпляри могат да са много светло-сиви, други могат да бъдат много тъмни, почти черни. Най-често срещаните цветове са от сиво до кафеникаво-сиво. Шарката по гърба има характерни зигзагообразни ивици или ромбоидни петна. Това, по което лесно може да се разпознае, е характерното X или V-образно петно на главата. 

При ухапване болката е моментална и силна. Следва подуване около ухапаното място или по целия крайник, заедно с повишена чувствителност.
усойница

усойница

Пепелянка – Vipera Ammodytes
Тя се среща в цяла България, в райони с надморска височина до 1500 метра. Дължината й достига до 50-70 сантиметра, като отделни екземпляри могат да растат и до метър. Опашката е къса и свършва рязко. Главата на пепелянката е триъгълна и се характеризира с малко, половин сантиметрово рогче на носа, което е може би най-лесният белег за нейното разпознаване. Обитава открити, каменисти и препечени места, обрасли с висока трева или храсти. На цвят е от бежова до светлокафява, в някои райони на страната се срещат и черни. На гърба си пепелянката има характерна зигзагообразна непрекъсната шарка. Отровата на тази змия се счита за по-слаба от тази на усойницата, но при случай на ухапване задължително трябва да се потърси лекарска помощ. 

Една от характерните черти на пепелянката е, че при усещане на опасност от приближаващ се човек, тя не бяга, а остава неподвижна, разчитайки единствено на своята маскировка да я скрие. Това е неприятен факт, защото ухапването може да бъде в следствие на неволно настъпване. 

При ухапване симптомите са болка, подуване, понякога дори изтръпване. Ако няма усложнения, отшумяват за 1-2 дни. Отровата на пепелянката може да бъде опасна за малки деца или възрастни с влошено здраве. При всички случаи задължително трябва да се следват някои елементарни правила за третиране и да се потърси лекарска помощ.
пепелянка

пепелянка

В своето пребиваване сред природата, човекът трябва да се стреми да не засяга нейната цялост и да не оставя следи на опустошение след себе си. Пепелянката и усойницата са защитени от Бернската конвенция. Повечето видове змии у нас са защитени от закона, а 9 от тях са обявени за редки и застрашени видове и са включени в „Червената книга на България“. По никакъв начин не трябва да бъдат правени опити за улавяне, игра или друг вид дразнене. Усойницата и пепелянката не са агресивни и нападат само при самозащита. Понякога е по-вероятно някой по-голям на ръст смок да не се трогне от човешкото присъствие и да прояви агресивно поведение, като заеме отбранителна позиция и започне да съска срещу натрапника. В такива срещи с агресивни змии не бива да се опитвате да нападате или да застрашавате животното, достатъчно е да подхвърлите по-голям камък или пръчка в пръста пред него. Това ще го подплаши. 

                Невинаги може да бъде определен видът на змията, която е извършила ухапването, защото това обикновено става неочаквано и тя за секунди успява да избяга. Основното, което трябва да се помни в такива  случаи е, че змиите в България не са смъртоносни и трябва да се запази спокойствие. Отровните змии оставят белег от ухапване под формата на две малки дупчици на разстояние от около половин сантиметър една от друга. Също така отровните змии хапят само веднъж. Ако змията ухапе няколко пъти, то тя вероятно не е отровна. При ухапване от неотровна змия белегът е отпечатък от повече зъби, често пъти във V-образна форма. При всички случаи обаче трябва да се запази самообладание и дори при липса на симптоми за отравяне да се потърси лекарска помощ. Посещението в болница е задължително и от гледна точка на множеството бактерии, живеещи в змийската уста, които могат да бъдат причинители на опасни инфекции, водещи до неприятни усложнения. Те не възникват на момента, затова разполагате с време. 

                Това, което може да ви предпази успешно от змийско ухапване, са дългите панталони и високите обувки. Има хора, които практикуват туризъм по джапанки, това крие рискове не само от ухапване, но на първо място и от нараняване. Високата обувка успешно може да предпази от ухапване, дори и при настъпване на змията, защото тя обикновено не е достатъчно голяма, за да нападне високо над глезена. Един от добрите навици, които човек може да си създаде, е следният. Всеки път, преди да поседнете за почивка или за по-дълго време край някоя скала, на някоя поляна или на което и да е от многобройните красиви кътчета в природата, почуквайте около мястото с пръчка, щека или нещо друго, което ви е под ръка. Това ще подплаши не само змиите, които биха могли да  останат  незабелязани от вас, но и всички други обитатели, с които не бихте желали да споделите почивката. Друг ценен съвет е винаги да бъдете нащрек  за натрапници, които биха могли да намерят убежище в обувките ви, когато спите в палатката и оставяте екипировката си навън , например. Също така е препоръчително да се избягва използването на аромати за тяло.  Като цяло в териториите, обитавани от диви животни, е добре да не се преминава съвсем тихомълком. В повечето случаи животните разбират за вашето присъствие много преди вие да получите възможност, дори да забележите някое от тях. Те се страхуват от човека и могат да бъдат опасни тогава, когато бъдат изненадани. 

                Ухапванията от змии в България са рядко срещан проблем, но за да бъдат намалени рисковете, които се крият в пребиваването сред природата, човекът трябва да бъде запознат и добре подготвен.  Основните и най-ВАЖНИ съвети за действие при ухапване от отровна змия сме разгледали тук

Снимки: интернет

6 коментара:

  1. Постът започва доста притеснително, но после като, че успя да ме убедиш, че не е толкова животозастрашаващо да се разхождаш из гори и полянки. Ти бил ли си ухапван от змия?

    ОтговорИзтриване
  2. Дори бих казал, че е тези разходки в един момент става животоподдържащи. Никога не ме е хапала змия, слава богу, но често се случва да видиш някоя, която се опитва да се скрие от теб.

    ОтговорИзтриване
  3. Аз до колкото знам имаме само два вида отровни змии и двата вида са на изчезване за жалост колкото и да не обичам змиите.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Анонимен8 юни 2013 г., 11:18

      Съвсем не са на изчезване отровните видове змии,нито пък са толкова страшни тъй като не реагират агресивно на срещата с човек,по-скоро точно обратното усетят ли нашето присъствие спират и търсят възможност да избягат а не да нападат ако не им дадете възможност да го направят те нямат друга алтернатива освен да се защитят инстиктивно.

      Изтриване
  4. Има много отровни змии в България , не знаех за някои от тях. Тази Пепелянка – Vipera Ammodytes изглежда наистина много страшна. Да не я срещаш на живо.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен7 юли 2013 г., 16:11

    Накисвате 10-на тютюневи листа в домашна ракия или спирт, докато не потъмнее течността, а след това пръскате около дома или къщата или мястото където има змии и те изчезват.

    ОтговорИзтриване