15.04.2012 г.

Изкачване на връх Вихрен (2914м)



 Връх Вихрен  се намира в северния дял на Пирин и е  най-високата точка в планината, както и вторият по височина връх в България, само с 11 метра по-нисък от Мусала.  В настоящия материал ще направим подробно описание на два от туристическите маршрути, които извеждат до връхната точка на масива. Единият маршрут е най-популярният, който изкачва Вихрен откъм южната му стена, а другият е изключително красивият и зрелищен северен маршрут, който преминава през циркуса „Казана“ и атакува върха от северозапад посредством трудна и много стръмна, изсечена в скалите пътека. Има и трети маршрут за достигане на в. Вихрен. Това е маршрутът от посока запад – северозапад, който преминава през Джамджиеви скали или Джамджиев ръб, отделящ „Казаните“ от долината на хижа Вихрен. Но този начин за достигане на върха не се препоръчва за туристи без опит в катеренето, защото по пътя има сложни участъци, изискващи добра подготовка и умения.
И двата маршрута, които ще опишем, имат изходна точка х. Вихрен. Това е отправна точка за много от преходите в Пирин. Хижата се намира на около 12 км. от град Банско. До нея достига асфалтиран път и това е както положителен, така и негативен факт. Положителен е от гледна точка на лесния достъп и популяризацията на местността, но е голям минус за хората, търсещи уединение в планината. През горещите месеци на годината районът около хижата се превръща в голям паркинг, който понякога не успява да приюти всички автомобили на хората, избрали да прекарат няколко часа или дни в планината.
                Върховете в района са внушителни по размери. Целият масив е изграден от мраморни скали, което е основната причина за незадържането на реки и езера по най-високите склонове, но като цяло Пирин е изключително водна планина. Близко разположени езера са Влахинските и Бъндеришките а  общият брой на ледниковите езера в Пирин е 186.
                Планината е убежище на огромно богатство от растителни и животински видове. Растенията наброяват над 1300 различни вида, като това е 1/3 от всички познати в България, 18 от тях се срещат само в Пирин.По най-стръмните склонове на върховете се среща еделвайс.  Още по-голямо е богатството на животински видове, които наброяват над 2000 безгръбначни и почти 250 вида гръбначни животни, голяма част от които са застрашени. Най-често могат да се срещнат диви кози, лисици, вълци, мечки, орли.
                На около 200 метра преди достигането на х. Вихрен от посока Банско, има пътека, извеждаща до Байкушевата мура. Това е Черна мура (дърво от семейство борови) с внушителни размери и възраст от над 1300 години.
До района на хижата може да се стигне и пеш от Банско, като се върви по пътека, успоредна на р. Бъндерица. На около 2 км преди х. Вихрен се намира и х. Бъндерица, на която е разположен и къмпинг „Бъндеришка поляна“, което е и единственото регламентирано място в района, на което може да се къмпингува.
От х. Вихрен се поема в посока изток. В самото начало на маршрута има пътека, водеща до ез. Окото, която се движи на юг и е различна от тази, по която трябва да се потегли. Маркировката е бяло-ЧЕРВЕНО-бяло.


  Надморската височина на хижата е 1950 метра и още през първите 20 минути от прехода се преодолява денивелация от над 200 метра по стръмен склон, осеян със сипеи и клекове. В този първи участък се намира и разклонението за пътеката, която заобикаля върха от север през „Казана“ и го изкачва от запад. Мястото е обозначено с малък дървен стълб с табели. На ляво се поема по така наречения „царски път“, по който през летните месеци се извиват дълги колони от туристи. Пътеката е ясно отчетлива с много добра маркировка и изгубване на правилната посока, при стабилни атмосферни условия е невъзможно. Наличието на растителност се изчерпва още в началото и целият път към върха не предлага естествена защита от силното слънце, бурите или дъждовете. 


Около 30-45 мин. след първоначалното стръмно изкачване наклонът става по-лек и пътеката започва да подсича склона под върха в посока запад. Този етап на някои места силно напомня на подножието на връх Мальовица, в района около Еленини езера. 


Тази пътека за около един час извежда до Кабата. Това е обширна тревиста седловина, разположена на височина от около 2620 метра, която разделя връх Вихрен и Хвойнати Връх(2634м). От тук за пръв път се разкриват обширни панорамни гледки на юг, виждат се силуетите на множеството близки и по-далечни върхове на Пирин, също се открива и поглед към Влахинските езера. От тази позиция се разкрива цялата южна страна на в.Вихрен, който от тук има пирамидална форма.


 Достигайки до Кабата, върхът се оказва надвиснал с цялата си тежест и ако по скалните пътеки нагоре не се забелязват човешки фигури, е почти невъзможно да се добие реална представа за гигантските мащаби на огромната мраморна скала.  За около 15 минути се достига до подножието на стръмния, финален етап на същинското изкачване. От тук до най-високата точка наклонът е около 40-45 градуса и в зависимост от темпото, физическата подготовка и натрупаната умора, може да се достигне за време от около 30 до 60 минути. Така общото време за изкачване от хижата до върха може да варира между 2 и 3 часа в зависимост от темпото.


Гледката от върха е поразителна и е във всички посоки, на изток и на юг се намира цяло море от върхове, високи и остри, циркуси, езера. На север се вижда Рила, с някои от възвишенията си като Царев връх и Мечите върхове. А на северозапад от върха се намира един от най-популярните туристически маршрути в Пирин, а и в България – „Кончето“. За да се достигне до него, върхът трябва да се откатери от северозападната пътека, която също така може да бъде използвана за изкачване на Вихрен, ако в началото на маршрута над хижа Вихрен, се поеме по дясната пътека след указателната табела, която вече споменахме и която следва да опишем.
Маршрутът, по който се поема при избор на дясната пътека е по-обиколен и съответно отнема малко повече време в сравнение с „Царският път“, има някой по-трудни и стръмни участъци, но е по-лесен от психологическа гледна точка, защото теренът е много разнообразен и пейзажите се сменят почти непрестанно.  Към този маршрут в един момент се присъединява и пътека, идваща от хижа Бъндерица. 



Пътеката поема в посока североизток, като се движи по източните склонове на върха, в посока противоположна на неговата. Теренът е тревист, с променлив наклон, пътеката е ясно очертана, но маркировката е по-бедна в сравнение с тази по южната пътека. Върви се на северозапад високо над долината на река Бъндерица, до момента в който се пресича Джамджиевия ръб. На това място пътят прави остър 90 градусов завой и поема на запад, вече от северозападната страна на склоновете. Това първоначално изкачване може да продължи около 1 час, като височината която се преодолява за това време, не е голяма. 

 
Скалите спускащи се от северозападната стена на планината са много по-стръмни от тези, които гледат към седловината и хижата. Пътеката е изсечена в тези скали, но на някои отделни места липсва и преминаването трябва да се извършва с повишено внимание, защото склоновете които се подсичат от нея, са високи и стръмни. Този участък е доста по-различен от първия, но се преминава за много кратко време, само след около 10-15 минути се достига до малък заслон носещ старото име на връх Вихрен – Елтепе (Връх на бурите).
От тук се озоваваме изправени пред внушителния циркус Казана и огромната, отвесна северна стена на Вихрен. Тази стена е един от най-важните алпийски обекти в Пирин. Висока е до 300 метра и по нея има прекарани няколко тура. Изкачена е за първи път през 1934 г. от двама германски алпинисти. В основата на стената има вечен лед с размери 40 на 90 метра. По отвесните скалисти склонове се срещат диви кози, расте също и еделвайс. В дните с по-сложни атмосферни условия, в „Казана“ се събират облаци, завихрят се от теченията и разиграват зашеметяващ спектакъл. 

циркусът "Казана" и северната стена
 Пътеката преминава през циркуса, далеч от стената на върха и съвсем скоро след стръмно, на места отвесно изкачване излиза в основата на седлото разделящо в. Вихрен от неговият съсед на северозапад – връх Кутело (2908м.)Изкачването към най-високата част на седловината разделяща двата върха, е кратко и плавно, предлагащо простор и панорамни гледки от подножието на двата гиганта. Късото планинско подножие носи името „Премката“ и е разположено на около 2600 метра надморска височина. Тук пътеката достига до тесният ръб на седлото от където се отклонява на север, към връх Котело и Кончето и на югозапад към изкачването на Вихрен. 


От тази страна, върхът има формата на остър купол, а пътеката водеща към най-високата му точка е тясна, стръмна и изсечена в скалите. Погледната отдолу, прилича на фин щрих издраскан върху огромната скала. Скупчването на туристи по тези северозападни склонове е в пъти по-малко отколкото това по „Царската пътека“, но изкачване или спускане от тази страна на върха трябва да се извършва с концентрация и внимание към всяка стъпка. Под краката се отваря по-стръмна пропаст, а реална опасност се крие и в камъните, които често могат да се изсипят изпод краката на човек намиращ се десетки метри по-нагоре. Добра практика е изкачващите да се движат в по-компактна група с по-малка дистанция между хората и да не се остават изоставащи от тази група, защото на такива склонове,  сравнително малките камъни бързо получават ускорение, което да ги превърне в опасност. 

изкачването от към север

С оглед на стръмния наклон, времето, което отнема изкачване по северозападната пътека към върха, може силно да варира между 30-60 минути или повече. Маршрутът от хижата до върха може да бъде преодолян за един ден, като за разнообразие може да се избере изкачване по едната пътека и слизане по другата. Също така може да се направи и преход през билото на север, като се преминава „Кончето“ и се продължава към х. Яворов. Този преход отнема 2 дни и ще бъде описан в друг материал.
Времето, което е посочено за преодоляване на отделните етапи по маршрута, е примерно и трябва да бъде съобразено с индивидуалните качества и физическата подготовка на отделните участници. Дори през летните месеци, когато в района се срещат много туристи, към планината трябва да се подхожда сериозно и отговорно. Сезоните, в които по височините почти не се срещат хора, са тази част от годината, в която на път поемат опитните туристи, които добре познават терена при благоприятни условия. Опитът трябва да се натрупва постепенно и методично.
Съдържанието на материал е предназначено за хора, на които предстои да направят първата си стъпка в тази планина и е добре тя да бъде през лятото. 

"Кончето" поглед от Вихрен
Спускането на север
Вихрен погледнат от в. Кутело
 
 

9.02.2012 г.

Отровните змии в България


             Змиите винаги са били свързвани със страх, отрова и смърт. В интерес на истината едва 1/6 от всичките 3000 вида змии на Земята са отровни. В България се срещат 17 различни вида змии от 4 различни семейства. От тях 6 са отровни. Това са: пепелянка, усойница, остромуцунеста усойница, каменарка, котешка змия и вдлъбнаточел смок, като последните две могат да използват отровата си само при нападение на малки бозайници, с които се хранят, тъй като отровните им зъби се намират навътре в устата. Срещат се и два вида безкраки гущери, които достигат дължина до 1 – 1,5 метра, поради което често биват бъркани със змии, но разликата при тях е, че нямат клепачи и външно ухо. 

                В този материал ще се опитаме максимално подробно да опишем белезите, по които могат да се разпознават двете най-отровни змии в България – пепелянка и усойница. Също така ще опишем действията, които трябва да бъдат предприети за предпазване. Съвети за действие при ухапване, немедицински манипулации, които трябва и които не трябва да се правят при оказване на първа помощ на пострадал, са описани тук.  

                В България НЯМА змии, чиято отрова е достатъчно силна за да убие здрав човек. Усложнения могат да възникнат обикновено при малки деца, възрастни със сърдечни проблеми, хора, които развиват алергични реакции или други заболявания. Най-опасният враг на пострадалия от змийско ухапване може да бъде страхът.
             При змиите зрението и слухът не са добре развити. Някои видове са развили инфрачервен сензор, който им позволява да различават телесната топлина на другите животни. Слухът им има много добро усещане за вибрации, като това е може би най-голямата им защита срещу приближаващо животно или човек. Змиите усещат от разстояние задаващите се хора и се скриват много преди някой да успее да ги види. Понякога в планината се случва да видите змия, пресичаща бързо пътеката пред вас. Това е в резултат на създадените от вас вибрации, които я карат да потърси убежище. 

           Някои видове змии никога не хапят, а в България тези, които хапят, го правят единствено при болка или самозащита - при настъпване например.
         От изброените по-горе отровни змии, които се срещат по нашите територии, котешката змия и вдлъбнаточелият смок не могат да засегнат човек с отровата си, както вече споменахме, а степната усойница и каменарката са регистрирани за последно през 30-те години на 20-ти век и днес се считат за изчезнали от България. Отровните змии, които могат да бъдат срещнати и биха могли да представляват опасност, с която човек трябва да бъде запознат, са усойницата и пепелянката.
                
  Усойница – Vipera Berus
Среща се на голяма височина, от 800 до 2700 метра над морското равнище. Отделни екземпляри могат да слизат и по-ниско.  Не е голяма змия, достига около половин метър дължина, има дебело тяло и къса опашка. Някой видове могат да бъдат и по дълги, до 1 метър. Обитава предимно каменисти терени, сипеи, високопланински поляни, ниски боровинкови храсти. Предпочита и по-хладни места като вирове, потоци, мочурища и околностите на други влажни местности. Не е агресивна, а е плашлива и напада само ако бъде настъпена.  Цветът на усойницата може да варира според мястото на нейното обитание. Някои екземпляри могат да са много светло-сиви, други могат да бъдат много тъмни, почти черни. Най-често срещаните цветове са от сиво до кафеникаво-сиво. Шарката по гърба има характерни зигзагообразни ивици или ромбоидни петна. Това, по което лесно може да се разпознае, е характерното X или V-образно петно на главата. 

При ухапване болката е моментална и силна. Следва подуване около ухапаното място или по целия крайник, заедно с повишена чувствителност.
усойница

усойница

Пепелянка – Vipera Ammodytes
Тя се среща в цяла България, в райони с надморска височина до 1500 метра. Дължината й достига до 50-70 сантиметра, като отделни екземпляри могат да растат и до метър. Опашката е къса и свършва рязко. Главата на пепелянката е триъгълна и се характеризира с малко, половин сантиметрово рогче на носа, което е може би най-лесният белег за нейното разпознаване. Обитава открити, каменисти и препечени места, обрасли с висока трева или храсти. На цвят е от бежова до светлокафява, в някои райони на страната се срещат и черни. На гърба си пепелянката има характерна зигзагообразна непрекъсната шарка. Отровата на тази змия се счита за по-слаба от тази на усойницата, но при случай на ухапване задължително трябва да се потърси лекарска помощ. 

Една от характерните черти на пепелянката е, че при усещане на опасност от приближаващ се човек, тя не бяга, а остава неподвижна, разчитайки единствено на своята маскировка да я скрие. Това е неприятен факт, защото ухапването може да бъде в следствие на неволно настъпване. 

При ухапване симптомите са болка, подуване, понякога дори изтръпване. Ако няма усложнения, отшумяват за 1-2 дни. Отровата на пепелянката може да бъде опасна за малки деца или възрастни с влошено здраве. При всички случаи задължително трябва да се следват някои елементарни правила за третиране и да се потърси лекарска помощ.
пепелянка

пепелянка

В своето пребиваване сред природата, човекът трябва да се стреми да не засяга нейната цялост и да не оставя следи на опустошение след себе си. Пепелянката и усойницата са защитени от Бернската конвенция. Повечето видове змии у нас са защитени от закона, а 9 от тях са обявени за редки и застрашени видове и са включени в „Червената книга на България“. По никакъв начин не трябва да бъдат правени опити за улавяне, игра или друг вид дразнене. Усойницата и пепелянката не са агресивни и нападат само при самозащита. Понякога е по-вероятно някой по-голям на ръст смок да не се трогне от човешкото присъствие и да прояви агресивно поведение, като заеме отбранителна позиция и започне да съска срещу натрапника. В такива срещи с агресивни змии не бива да се опитвате да нападате или да застрашавате животното, достатъчно е да подхвърлите по-голям камък или пръчка в пръста пред него. Това ще го подплаши. 

                Невинаги може да бъде определен видът на змията, която е извършила ухапването, защото това обикновено става неочаквано и тя за секунди успява да избяга. Основното, което трябва да се помни в такива  случаи е, че змиите в България не са смъртоносни и трябва да се запази спокойствие. Отровните змии оставят белег от ухапване под формата на две малки дупчици на разстояние от около половин сантиметър една от друга. Също така отровните змии хапят само веднъж. Ако змията ухапе няколко пъти, то тя вероятно не е отровна. При ухапване от неотровна змия белегът е отпечатък от повече зъби, често пъти във V-образна форма. При всички случаи обаче трябва да се запази самообладание и дори при липса на симптоми за отравяне да се потърси лекарска помощ. Посещението в болница е задължително и от гледна точка на множеството бактерии, живеещи в змийската уста, които могат да бъдат причинители на опасни инфекции, водещи до неприятни усложнения. Те не възникват на момента, затова разполагате с време. 

                Това, което може да ви предпази успешно от змийско ухапване, са дългите панталони и високите обувки. Има хора, които практикуват туризъм по джапанки, това крие рискове не само от ухапване, но на първо място и от нараняване. Високата обувка успешно може да предпази от ухапване, дори и при настъпване на змията, защото тя обикновено не е достатъчно голяма, за да нападне високо над глезена. Един от добрите навици, които човек може да си създаде, е следният. Всеки път, преди да поседнете за почивка или за по-дълго време край някоя скала, на някоя поляна или на което и да е от многобройните красиви кътчета в природата, почуквайте около мястото с пръчка, щека или нещо друго, което ви е под ръка. Това ще подплаши не само змиите, които биха могли да  останат  незабелязани от вас, но и всички други обитатели, с които не бихте желали да споделите почивката. Друг ценен съвет е винаги да бъдете нащрек  за натрапници, които биха могли да намерят убежище в обувките ви, когато спите в палатката и оставяте екипировката си навън , например. Също така е препоръчително да се избягва използването на аромати за тяло.  Като цяло в териториите, обитавани от диви животни, е добре да не се преминава съвсем тихомълком. В повечето случаи животните разбират за вашето присъствие много преди вие да получите възможност, дори да забележите някое от тях. Те се страхуват от човека и могат да бъдат опасни тогава, когато бъдат изненадани. 

                Ухапванията от змии в България са рядко срещан проблем, но за да бъдат намалени рисковете, които се крият в пребиваването сред природата, човекът трябва да бъде запознат и добре подготвен.  Основните и най-ВАЖНИ съвети за действие при ухапване от отровна змия сме разгледали тук

Снимки: интернет

Първа помощ при ухапване от змия


Змии в България се срещат рядко. Още по-рядко се случват ухапвания, и дори те да са от отровна змия, у нас няма такава, която би могла да убие здрав човек.  Въпреки това хората, които посещават планината и прекарват повече време сред природа, трябва да притежават познания относно опасностите, които биха могли да ги сполетят, и трябва да имат основна подготовка за това как трябва да се процедира при различни ситуации.
Тук ще дадем съвети за оказване на първа долекарска помощ, описвайки различни немедицински манипулации, които могат да бъдат извършени в полеви условия от всеки, и които биха могли да имат благоприятен ефект върху състоянието на засегнатия.
Някои от методите за третиране на пострадал от змийско ухапване са доста спорни. Това е и причината да не разделяме статията на това какво трябва и на това какво не трябва да се прави. 




При ухапване от змия болката е моментална и силна. Започва подуване около засегнатото място или на целия крайник. То може да бъде придружено с изтръпване и силно зачервяване.
Първото и най-важно правило е запазването на самообладание, както у пострадалия, така и у неговите спътници. Ако човек има основни познания за това какви са отровните змии по нашите ширини, то той ще бъде наясно, че място за притеснение не трябва да има. Въпреки всичко някои хора могат да развият алергичен шок, предизвикан от отровата. Той обикновено настъпва в първите 30 минути след  ухапването. Симптомите, с които може да се характеризира, са следните: промяна на пулса, пребледняване на лицето, посиняване на ноктите, устните , ушите, носа, избиване на студена пот. Повръщане, изпотяване или гадене могат да бъдат причинени и от преживения силен стрес и изпитания страх.
Най-важна е спокойната реакция. Пострадалият не трябва да се придвижва бързо, защото това учестява сърдечния ритъм и ускорява разпространението на отровата към сърцето. В Африка има случаи на оцеляване след ухапване от силно отровни змии, като успешният изход се е дължал на правилно пристягане над раната и много спокойно (дори  многочасово) придвижване до най-близката помощ.  Добре е засегнатият крайник да бъде максимално обездвижен, а по възможност да се обездвижи и цялото тялото в полуседнало положение.
Считат се за грешни схващанията, че веднага след ухапването раната трябва да бъде изсмукана с уста. Това може да бъде много опасно, защото възпален венец или дори най-малката раничка в устата  могат да вкарат отровата директно към мозъка. Погрешно е и да се сцепва раната с нож или друг остър предмет, за да се изстисква кръвта от нея. Това може да доведе до допълнителни замърсявания, инфекции и ненужни наранявания, които могат да бъдат с по-сериозни последствия от тези на самата отрова. Евентуално изстискване на раната (без срязване), би могло да изкара част от отровата навън, но това трябва да се направи 1-2 секунди след ухапването. 

 
Съществуват противоотрови или змийски серуми, и много хора се интересуват от това дали се продават, как се поставят, как се пренасят и прочие. Отговорът е, че змийските серуми не могат да се пренасят в обикновена аптечка, защото се съхраняват в хладилници. Също така, змийски серум трябва да се поставя само в лекарски заведения, от лекари и то не във всички случаи. Серумът в България е конски серум. Конете биват оставени да бъдат ухапани от пепелянката или усойницата и понеже са големи и здрави животни, отровата не може да ги убие, но предизвиква кръвта им да произвежда антитела, които да реагират на токсините. След това се източва от тази кръв, като най-общо от нея се произвежда противоотровата.  Серумът може да бъде много по-опасен дори от отровата, защото много хора могат да развият остра алергична реакция към него. Затова ако се прибегне до използването му, то това трябва да става само под лекарско наблюдение, след направени изследвания и с готовност да се противодейства на евентуална алергична реакция.
Един от начините за третиране на ухапания крайник е поставянето на пристягаща бинтова превръзка НАД раната. Тази на пръв поглед обикновена процедура трябва да бъде извършвана с внимание и от човек, който е наясно с това, което прави. Целта на превръзката е да се ограничи максимално разсейването на отровата. Това става като се пристегне вената, пренасяща кръв към сърцето. Ако превързването е по-силно, отколкото е необходимо, има опасност от пристягане на артерия и тогава ефектът може да е негативен. Вените са по-податливи и повърхностно разположени, а пристягането трябва да е такова, че под превръзката да може да се пъхне човешки пръст. Трябва да се обърне внимание на това, че тук говорим за БИНТОВА превръзка а НЕ за турникет! Стегнатите превръзки или турникетът намаляват достъпа на кислород до тъканите и могат да предизвикат некроза. Трябва да се има предвид, че превръзката засилва реакцията на отровата върху тъканите при ухапаното място и стимулира оттока. До лекото бинтово превързване не е необходимо да се прибягва, ако може да се стигне до болница за половин час. В случай, че помощта се намира на по-голямо разстояние и на пострадалия се постави превръзка, то тя е добре да бъде отпускана през 20-ина минути. Това може да бъде прилагано, ако ухапването е на някой от крайниците, а не по торса или главата. Само по себе си, ухапване върху главата може да бъде далеч по-опасно, защото е в голяма близост до мозъка. Също така евентуален оток на такова място може да причини и задушаване. 


Във всяка туристическа раница трябва да има по една аптечка, която да съдържа по малко от най-необходимите медикаменти, от които може да се изпита необходимост. Наличието на някакъв вид противоалергично средство е задължителен. Противоалерген може да се приеме при ухапване от змия, при ужилване от пчели, стършели и други насекоми. Има дори растения, които само при допир могат да предизвикат алергична реакция у някои хора.
Ухапаното място може да бъде измито със студена вода, а по време на транспортирането или придвижването към болницата, върху раната може да се поставят студени компреси и лед, ако е възможно да се намери. Въздействието на студа не само ще намали оттока, но и ще накара кръвоносните съдове да се свият, което също ще допринесе за ограничаването на разпространението на заразената кръв.   
Една от бедите, които могат да сполетят пострадалия, е гълтане на езика. Самият език е така устроен, че дължината му не може да достигне до трахеята, но може да се обърне и да легне върху нейния отвор. В такива случаи челюстта се стяга от силна конвулсия и опасността от задушаване настъпва на момента. Важна в случая е мигновената реакция. Пострадалият се слага по гръб с глава, извита назад. Ако има двама души, които да му окажат помощ, единият избутва и придържа челюстта надолу, а вторият освобождава езика. Желателно е да не се бърка директно с пръст, защото спазъм на челюстните мускули могат да го отхапят, но ако под ръка няма подходящ предмет (писалка например), това е единственият вариант. Ако на помощ може да се притече само един човек, и той не успее да извърши тази процедура, може да обърне пострадалият по корем на такова място, на което главата да провисне свободно надолу, за да може езикът да освободи трахеята. В случая бързата реакция (под минута) е от значение.
На първо място по важност остава запазването на самообладание, защото при подобни ситуации страхът може да бъде най-големият враг. Трябва да се помни фактът, че змиите в България не са смъртоносни. Добре е човек да е запознат с видовете, които може да срещне, и да умее да разпознава отровните сред тях. Такава информация сме поместили в тази статия.
Публикуваната по-горе информация не претендира да бъде абсолютно достоверна и описаните процедури могат да бъдат повлияни от странични фактори. Методите за реакция, които сме описали, не могат и не трябва в никакъв случай  да отлагат посещение в болнично заведение. 


Снимки: интернет

4.02.2012 г.

Изкачване на връх „Ботев“ (2376 м)




„Ботев“ е най-високият връх в Стара планина. Намира се в „Парк Централен Балкан“ и се издига на височина от 2376 м. над морското равнище.
В следващите редове подробно ще опишем най-краткия и най-стръмен маршрут за изкачване – „Тарзанова пътека“, с изходна точка х. „Рай“. Детайлно описание на пътя за достигане на хижата от Калофер може да намерите тук.
Върхът е обширен, тревист и лежи върху огромен масив, изграден предимно от гранит. До 1950 година е носил името Юмрукчал. През 1966 г. там е изградена телевизионна и метеорологична станция с две високи кули, които осигуряват покритие върху 65 % от територията на цяла България.
В района има доста хижи, освен х.“Рай“,  които осигуряват пътеки за изкачване на „Ботев“. Това са например х. „Плевен“ – 3,5 – 4 часа, х. Тъжа – 4,5 – 5 часа, х. „Васил Левски“ – 3,5 – 4 часа. Има и преход от хижа Добрила, преминаващ през най-високата част на Стара Планина, и достигаща в.“Ботев“ за около 9 часа. Този преход ще бъде подробно описан в следваща публикация.
Хижа „Рай“ е разположена под южните склонове на върха, на едно от най-забележителните места в България. Самите склонове от тази страна са силно нарязани от високите отвесни „Райски“ скали, от където се изсипва и най-високият водопад на целия Балкански полуостров – „Райското пръскало“ (124,5 м). Скалите предлагат множество маршрути за алпийско катерене.
От хижата се поема в посока северозапад. Има обозначителни табели и зимна маркировка. В началото се застъпва с пътеката, водеща към х. „В.Левски“, която е на около 4,5 часа и също предлага път към в. „Ботев“. Този път е по-обиколен, но много по-лек. Достига до върха за около 5 часа, преминавайки през заслон „Ботев“. Пътеката за х.“Левски“ и обиколният път са маркирани в синьо, а тази, по която се поема за „Тарзановата пътека“, е ЗЕЛЕНА.  
 

В началото пътят е с променлив наклон, преминава през тревистите склонове под „Райските скали“ и има едно отклонение, което за около 20 минути стръмно изкачване отвежда до основата на „Райското пръскало“. 


Тук, както и през целия път до върха, пътеката е ясно отъпкана, на места предлага и леки отклонения, които не се отдалечават от основния маршрут. В един момент пътят започва да се движи в близост до скалите, като през горещите месеци тук е единственото място, на което може да се намери сянка или прохлада край някой от многото потоци, процеждащи се от планината. 

поглед към "Тарзанова пътека"

Около 40 минути след хижата се достига до „Тарзановата пътека“. Тя е много стръмна, преодолява „Райските скали“ от към западната страна на водопада и за около 50 минути се справя с голяма надморска височина. Самата пътека на места може да бъде доста опасна, защото преминава по ръбовете на много високи пропасти. Повечето от тези участъци са подсигурени с дебело стоманено въже, което може да се използва за опора, но не и като парапет. „Тарзановата пътека“ е прекарана през 1944 г. от метеоролог и планинар на име Тодор Божков – Тарзан, който по-късно загива на нея. 


С преминаването на този стръмен участък се излиза над високите скали и се открива поразителна гледка към хижа „Рай“, долу в ниското. Оттук до върха пътят е около един час, в зависимост от темпото. В началото се върви по приятен терен с лек наклон в посока север. Достига се до „Райската река“, това е неголям поток, който се процежда от „Вечната пряспа“ – голямо парче лед, което почти целогодишно стои непосредствено под самия връх. Водата, която изтича от него е основният източник, който захранва „Райското пръскало“.  


Около средата на пътя между излизането от „Тарзанова пътека“ и достигането на реката, има вариант за свиване наляво и изкачване в посока запад - по склон, водещ до малко било. На това било има зимна маркировка, която води директно към върха. Коловете на тази маркировка се виждат от пътеката и в условия на сняг. Изкачването до тях е по-разумният вариант, защото теренът, който следват, е с по-малък наклон, което го прави по безопасен през зимата.
След пресичането на реката наклонът става стръмен, а пътеката – силно ерозирала. На това място има и зимна маркировка от бетонирани в земята метални колове, които за около 30 минути с нормално темпо могат да изведат до върха. 


Хубавото време и добрата видимост на връх „Ботев“ не са често срещано явление, но когато са на лице, се разкрива гледка към цяла северна и южна България. Твърди се, че през някои месеци в началото на годината може да се види и р. Дунав. 

в."Ботев"(2376м)
Връх „Ботев“ е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Вътре в метеостанцията разполагат с печат, който да засвидетелства успешното изкачване. Понякога можете да се приютите на топло и да се възползвате от възможността да изпиете един горещ чай срещу символично заплащане. Въпреки наличието на сгради, на върха НЯМА места за нощуване. Най-близкият обект, който може да приюти хора, е заслон „Ботев“, разположен на около 40 минути западно под върха. Оттам може да се избере и алтернативният обиколен път за връщане към х. „Рай“ или да се поеме към някой от другите обекти в Централен балкан. 


Факторът, който трябва винаги да бъде взиман предвид, са мъглите, които на върха са често срещани и много гъсти. Метеорологичната станция и двете кули са обектите, по които може да се добие реална представа за огромните мащаби, когато човек се намира на това високопланинско поле. Те могат лесно да послужат за ориентир. Но много често мъглите в района са толкова гъсти и непредвидими, че правят тези сгради абсолютно невидими, дори и на разстояние от 10 метра. Дори в безветрени и слънчеви летни дни времето на Старопланинското било се сменя за минути, дори за секунди и именно в това се крият повечето опасности, свързани с мястото.  Загубването и заблудата за правилната посока понякога могат да бъдат много лесни, даже за човек, запознат с района, и поради тази причина придържането към пътеките, маркировките и към групата е  за предпочитане. 

в."Ботев" на 1-ви август
Дестинацията е много популярна и през лятото в района има много туристи. През зимата условията са много сурови и ситуацията е коренно различна. През снежните месеци склоновете около хижата са лавиноопасни. Това е напомнено с предупредителни табели и изисква съответните познания и опит при преминаването на участъците.
Часовете, които са посочени като време за преодоляване на различните етапи, могат да варират в зависимост от много фактори, като например физическа подготовка, натрупана умора, атмосферни условия и др. В планината винаги е добре тези фактори да бъдат взимани предвид и да бъде добавяно допълнително време към предварително планираното, за да преминава походът спокойно и безаварийно. 

 



 
"Райските скали"