Първа помощ при ухапване от змия

Змии в България се срещат рядко. Още по-рядко се случват ухапвания, и дори те да са от отровна змия, у нас няма такава, която би могла да убие здрав човек.  Въпреки това хората, които посещават планината и прекарват повече време сред природа, трябва да притежават познания относно опасностите, които биха могли да ги сполетят, и трябва да имат основна подготовка за това как трябва да се процедира при различни ситуации.

Тук ще дадем съвети за оказване на първа долекарска помощ, описвайки различни немедицински манипулации, които могат да бъдат извършени в полеви условия от всеки, и които биха могли да имат благоприятен ефект върху състоянието на засегнатия.

Някои от методите за третиране на пострадал от змийско ухапване са доста спорни. Това е и причината да не разделяме статията на това какво трябва и на това какво не трябва да се прави. 

При ухапване от змия болката е моментална и силна. Започва подуване около засегнатото място или на целия крайник. То може да бъде придружено с изтръпване и силно зачервяване.

Първото и най-важно правило е запазването на самообладание, както у пострадалия, така и у неговите спътници. Ако човек има основни познания за това какви са отровните змии по нашите ширини, то той ще бъде наясно, че място за притеснение не трябва да има. Въпреки всичко някои хора могат да развият алергичен шок, предизвикан от отровата. Той обикновено настъпва в първите 30 минути след  ухапването. Симптомите, с които може да се характеризира, са следните: промяна на пулса, пребледняване на лицето, посиняване на ноктите, устните , ушите, носа, избиване на студена пот. Повръщане, изпотяване или гадене могат да бъдат причинени и от преживения силен стрес и изпитания страх.

Най-важна е спокойната реакция. Пострадалият не трябва да се придвижва бързо, защото това учестява сърдечния ритъм и ускорява разпространението на отровата към сърцето. В Африка има случаи на оцеляване след ухапване от силно отровни змии, като успешният изход се е дължал на правилно пристягане над раната и много спокойно (дори  многочасово) придвижване до най-близката помощ.  Добре е засегнатият крайник да бъде максимално обездвижен, а по възможност да се обездвижи и цялото тялото в полуседнало положение.

Считат се за грешни схващанията, че веднага след ухапването раната трябва да бъде изсмукана с уста. Това може да бъде много опасно, защото възпален венец или дори най-малката раничка в устата  могат да вкарат отровата директно към мозъка. Погрешно е и да се сцепва раната с нож или друг остър предмет, за да се изстисква кръвта от нея. Това може да доведе до допълнителни замърсявания, инфекции и ненужни наранявания, които могат да бъдат с по-сериозни последствия от тези на самата отрова. Евентуално изстискване на раната (без срязване), би могло да изкара част от отровата навън, но това трябва да се направи 1-2 секунди след ухапването. 

 

Съществуват противоотрови или змийски серуми, и много хора се интересуват от това дали се продават, как се поставят, как се пренасят и прочие. Отговорът е, че змийските серуми не могат да се пренасят в обикновена аптечка, защото се съхраняват в хладилници. Също така, змийски серум трябва да се поставя само в лекарски заведения, от лекари и то не във всички случаи. Серумът в България е конски серум. Конете биват оставени да бъдат ухапани от пепелянката или усойницата и понеже са големи и здрави животни, отровата не може да ги убие, но предизвиква кръвта им да произвежда антитела, които да реагират на токсините. След това се източва от тази кръв, като най-общо от нея се произвежда противоотровата.  Серумът може да бъде много по-опасен дори от отровата, защото много хора могат да развият остра алергична реакция към него. Затова ако се прибегне до използването му, то това трябва да става само под лекарско наблюдение, след направени изследвания и с готовност да се противодейства на евентуална алергична реакция.

Един от начините за третиране на ухапания крайник е поставянето на пристягаща бинтова превръзка НАД раната. Тази на пръв поглед обикновена процедура трябва да бъде извършвана с внимание и от човек, който е наясно с това, което прави. Целта на превръзката е да се ограничи максимално разсейването на отровата. Това става като се пристегне вената, пренасяща кръв към сърцето. Ако превързването е по-силно, отколкото е необходимо, има опасност от пристягане на артерия и тогава ефектът може да е негативен. Вените са по-податливи и повърхностно разположени, а пристягането трябва да е такова, че под превръзката да може да се пъхне човешки пръст. Трябва да се обърне внимание на това, че тук говорим за БИНТОВА превръзка а НЕ за турникет! Стегнатите превръзки или турникетът намаляват достъпа на кислород до тъканите и могат да предизвикат некроза. Трябва да се има предвид, че превръзката засилва реакцията на отровата върху тъканите при ухапаното място и стимулира оттока. До лекото бинтово превързване не е необходимо да се прибягва, ако може да се стигне до болница за половин час. В случай, че помощта се намира на по-голямо разстояние и на пострадалия се постави превръзка, то тя е добре да бъде отпускана през 20-ина минути. Това може да бъде прилагано, ако ухапването е на някой от крайниците, а не по торса или главата. Само по себе си, ухапване върху главата може да бъде далеч по-опасно, защото е в голяма близост до мозъка. Също така евентуален оток на такова място може да причини и задушаване. 

Във всяка туристическа раница трябва да има по една аптечка, която да съдържа по малко от най-необходимите медикаменти, от които може да се изпита необходимост. Наличието на някакъв вид противоалергично средство е задължителен. Противоалерген може да се приеме при ухапване от змия, при ужилване от пчели, стършели и други насекоми. Има дори растения, които само при допир могат да предизвикат алергична реакция у някои хора.

Ухапаното място може да бъде измито със студена вода, а по време на транспортирането или придвижването към болницата, върху раната може да се поставят студени компреси и лед, ако е възможно да се намери. Въздействието на студа не само ще намали оттока, но и ще накара кръвоносните съдове да се свият, което също ще допринесе за ограничаването на разпространението на заразената кръв.   

Една от бедите, които могат да сполетят пострадалия, е гълтане на езика. Самият език е така устроен, че дължината му не може да достигне до трахеята, но може да се обърне и да легне върху нейния отвор. В такива случаи челюстта се стяга от силна конвулсия и опасността от задушаване настъпва на момента. Важна в случая е мигновената реакция. Пострадалият се слага по гръб с глава, извита назад. Ако има двама души, които да му окажат помощ, единият избутва и придържа челюстта надолу, а вторият освобождава езика. Желателно е да не се бърка директно с пръст, защото спазъм на челюстните мускули могат да го отхапят, но ако под ръка няма подходящ предмет (писалка например), това е единственият вариант. Ако на помощ може да се притече само един човек, и той не успее да извърши тази процедура, може да обърне пострадалият по корем на такова място, на което главата да провисне свободно надолу, за да може езикът да освободи трахеята. В случая бързата реакция (под минута) е от значение.

На първо място по важност остава запазването на самообладание, защото при подобни ситуации страхът може да бъде най-големият враг. Трябва да се помни фактът, че змиите в България не са смъртоносни. Добре е човек да е запознат с видовете, които може да срещне, и да умее да разпознава отровните сред тях. Такава информация сме поместили в тази статия.

Публикуваната по-горе информация не претендира да бъде абсолютно достоверна и описаните процедури могат да бъдат повлияни от странични фактори. Методите за реакция, които сме описали, не могат и не трябва в никакъв случай  да отлагат посещение в болнично заведение. 

Снимки: интернет