Изкачване на връх „Ботев“ (2376 м)

„Ботев“ е най-високият връх в Стара планина. Намира се в „Парк Централен Балкан“ и се издига на височина от 2376 м. над морското равнище.

В следващите редове подробно ще опишем най-краткия и най-стръмен маршрут за изкачване – „Тарзанова пътека“, с изходна точка х. „Рай“. Детайлно описание на пътя за достигане на хижата от Калофер може да намерите тук.

Върхът е обширен, тревист и лежи върху огромен масив, изграден предимно от гранит. До 1950 година е носил името Юмрукчал. През 1966 г. там е изградена телевизионна и метеорологична станция с две високи кули, които осигуряват покритие върху 65 % от територията на цяла България.

В района има доста хижи, освен х.“Рай“,  които осигуряват пътеки за изкачване на „Ботев“. Това са например х. „Плевен“ – 3,5 – 4 часа, х. Тъжа – 4,5 – 5 часа, х. „Васил Левски“ – 3,5 – 4 часа. Има и преход от хижа Добрила, преминаващ през най-високата част на Стара Планина, и достигаща в.“Ботев“ за около 9 часа. Този преход ще бъде подробно описан в следваща публикация.

Хижа „Рай“ е разположена под южните склонове на върха, на едно от най-забележителните места в България. Самите склонове от тази страна са силно нарязани от високите отвесни „Райски“ скали, от където се изсипва и най-високият водопад на целия Балкански полуостров – „Райското пръскало“ (124,5 м). Скалите предлагат множество маршрути за алпийско катерене.

От хижата се поема в посока северозапад. Има обозначителни табели и зимна маркировка. В началото се застъпва с пътеката, водеща към х. „В.Левски“, която е на около 4,5 часа и също предлага път към в. „Ботев“. Този път е по-обиколен, но много по-лек. Достига до върха за около 5 часа, преминавайки през заслон „Ботев“. Пътеката за х.“Левски“ и обиколният път са маркирани в синьо, а тази, по която се поема за „Тарзановата пътека“, е ЗЕЛЕНА.  

 

В началото пътят е с променлив наклон, преминава през тревистите склонове под „Райските скали“ и има едно отклонение, което за около 20 минути стръмно изкачване отвежда до основата на „Райското пръскало“. 

Тук, както и през целия път до върха, пътеката е ясно отъпкана, на места предлага и леки отклонения, които не се отдалечават от основния маршрут. В един момент пътят започва да се движи в близост до скалите, като през горещите месеци тук е единственото място, на което може да се намери сянка или прохлада край някой от многото потоци, процеждащи се от планината. 

поглед към "Тарзанова пътека"

Около 40 минути след хижата се достига до „Тарзановата пътека“. Тя е много стръмна, преодолява „Райските скали“ от към западната страна на водопада и за около 50 минути се справя с голяма надморска височина. Самата пътека на места може да бъде доста опасна, защото преминава по ръбовете на много високи пропасти. Повечето от тези участъци са подсигурени с дебело стоманено въже, което може да се използва за опора, но не и като парапет. „Тарзановата пътека“ е прекарана през 1944 г. от метеоролог и планинар на име Тодор Божков – Тарзан, който по-късно загива на нея. 

С преминаването на този стръмен участък се излиза над високите скали и се открива поразителна гледка към хижа „Рай“, долу в ниското. Оттук до върха пътят е около един час, в зависимост от темпото. В началото се върви по приятен терен с лек наклон в посока север. Достига се до „Райската река“, това е неголям поток, който се процежда от „Вечната пряспа“ – голямо парче лед, което почти целогодишно стои непосредствено под самия връх. Водата, която изтича от него е основният източник, който захранва „Райското пръскало“.  

Около средата на пътя между излизането от „Тарзанова пътека“ и достигането на реката, има вариант за свиване наляво и изкачване в посока запад - по склон, водещ до малко било. На това било има зимна маркировка, която води директно към върха. Коловете на тази маркировка се виждат от пътеката и в условия на сняг. Изкачването до тях е по-разумният вариант, защото теренът, който следват, е с по-малък наклон, което го прави по безопасен през зимата.

След пресичането на реката наклонът става стръмен, а пътеката – силно ерозирала. На това място има и зимна маркировка от бетонирани в земята метални колове, които за около 30 минути с нормално темпо могат да изведат до върха. 

Хубавото време и добрата видимост на връх „Ботев“ не са често срещано явление, но когато са на лице, се разкрива гледка към цяла северна и южна България. Твърди се, че през някои месеци в началото на годината може да се види и р. Дунав. 

в."Ботев"(2376м)

Връх „Ботев“ е включен в списъка на 100-те национални туристически обекта на България. Вътре в метеостанцията разполагат с печат, който да засвидетелства успешното изкачване. Понякога можете да се приютите на топло и да се възползвате от възможността да изпиете един горещ чай срещу символично заплащане. Въпреки наличието на сгради, на върха НЯМА места за нощуване. Най-близкият обект, който може да приюти хора, е заслон „Ботев“, разположен на около 40 минути западно под върха. Оттам може да се избере и алтернативният обиколен път за връщане към х. „Рай“ или да се поеме към някой от другите обекти в Централен балкан. 

Факторът, който трябва винаги да бъде взиман предвид, са мъглите, които на върха са често срещани и много гъсти. Метеорологичната станция и двете кули са обектите, по които може да се добие реална представа за огромните мащаби, когато човек се намира на това високопланинско поле. Те могат лесно да послужат за ориентир. Но много често мъглите в района са толкова гъсти и непредвидими, че правят тези сгради абсолютно невидими, дори и на разстояние от 10 метра. Дори в безветрени и слънчеви летни дни времето на Старопланинското било се сменя за минути, дори за секунди и именно в това се крият повечето опасности, свързани с мястото.  Загубването и заблудата за правилната посока понякога могат да бъдат много лесни, даже за човек, запознат с района, и поради тази причина придържането към пътеките, маркировките и към групата е  за предпочитане. 

в."Ботев" на 1-ви август

Дестинацията е много популярна и през лятото в района има много туристи. През зимата условията са много сурови и ситуацията е коренно различна. През снежните месеци склоновете около хижата са лавиноопасни. Това е напомнено с предупредителни табели и изисква съответните познания и опит при преминаването на участъците.

Часовете, които са посочени като време за преодоляване на различните етапи, могат да варират в зависимост от много фактори, като например физическа подготовка, натрупана умора, атмосферни условия и др. В планината винаги е добре тези фактори да бъдат взимани предвид и да бъде добавяно допълнително време към предварително планираното, за да преминава походът спокойно и безаварийно. 

 

 

"Райските скали"