Summit Fever: От Калофер до хижа „Рай"

Калофер е разположен в подножието на южните склонове на Стара Планина. Намира се на 17 километра от Карлово. Градът представлява изходна точка на най-популярния маршрут за изкачване до хижа „Рай“ (1450м), а оттам и до връх “Ботев” (2376м.)

В настоящия материал представяме подробно описание на пешеходната пътека, която води до хижата. Описание на пътя от х.“Рай“ до върха ще бъде поместено в друга статия.

Надморската височина на град Калофер е около 600 метра. Той е разположен от двете страни на река Тунджа, която може да послужи като ориентир за посоката, в която трябва да се поеме. Подходящо е да се излезе от града в посока север - северозапад и ,движейки се срещу течението на реката, да се поеме към местността Паниците. Всеки местен жител, който срещнете в Калофер, без проблеми ще ви посочи пътя към въпросната област.

До Паниците води стар асфалтов път, който следва реката срещу течението. Около него има множество ливади, подходящи за палатки през топлите месеци на годината. Разстоянието от табелата на Калофер до Паниците е 6 км. С нормално ходене се покрива за около 1 час. През летните месеци потокът от туристи е доста голям и може да се използва превоз срещу символично заплащане. А през цялата година често се случва някой тамошен да ви качи, без дори вие да го спирате. Така се спестява неприятното ходене по пътната настилка и се печели повече време горе в планината.

След достигането на Паниците започва същинският преход. Началото на пътеката е обозначено с дървена табела, сочеща навлизането в национален парк „Централен Балкан“. Пътят започва с гъста гора и стръмно изкачване. Няма една ясно отъпкана пътека, а няколко такива, които отвеждат нагоре. Маркировката, която трябва да се следва, е СИНЯ - тя често е придружена и от маркировката за връх „Ботев“, която е зелена, двете маркировки се препокриват до хижа „Рай“ и малко след нея.

"Паниците"

В началото теренът е стръмен, песъчлив и силно ронлив при сухо време. По време на дъжд става още по-нестабилен.

Пътеката излиза на черен път, преминава се и символичната порта на парка.

Около 45 минути след началото на изкачването ландшафтът се променя коренно. На височина около 1000 метра изкачването в гората се сменя с обширни планински пасища. Това е местността „Параджика“, при която се редуват ниски слизания и изкачвания. Оттук се откриват и страхотни панорами към първенеца на Стара Планина – връх „Ботев“, открива се поглед и към „Райското пръскало“ – най-високият водопад на Балканския полуостров (124,5 м). Пътеката е ясно изразена.

Зимната маркировка се следва до един момент, в който се достига табела за „Манастира“ и такава за в.“Ботев“. Първата ни връща обратно в ниското, в посока Мъжкият манастир и местността „Бялата река“, а втората сочи заобиколен път към върха, който отнема около 6 часа и преминава през заслон „Маринка“ разположен на едноименната седловина. На този кръстопът се продължава напред и след около 10 минути се приключва преходът през откритото поле. Времето за прекосяването на този втори етап от маршрута е не повече от 30 мин.

Достига се „Каменливеца“ - това е скално образувание, откъдето се открива гледка към „Рогачева гора“, в която навлиза пътеката. Гората е 100-150-годишна и се състои предимно от букови дървета. Тя поставя началото на биосферен резерват „Джендема“, който е най-големият в района и е част от програмата на ЮНЕСКО. Резерватът е убежище на стотици защитени от закона животински и растителни видове.

С навлизането в гората пътеката за кратко става стръмна надолу, а след това с променлив наклон за около 1 час отвежда до дъното на речна долина, като се върви срещу течението. След това едночасово леко спускане реката се пресича на ляво, откъдето следва стръмно изкачване нагоре в гората, което продължава 45-60 минути, в зависимост от индивидуалното темпо и физическа подготовка. Това е последният етап от прехода. Той е и най-тежкият, от гледна точка на силния наклон. Изкачването се извършва по 5 серпентини, пътеката е ясно изразена и добре маркирана, но в случай на мъгла това може да бъде най-опасният етап от прехода. Не са рядкост случаите на изгубване при неблагоприятни атмосферни условия, точно на този етап от трасето.

С приключването на това последно изкачване се открива зрелищната гледка към Райските скали и Пръскалото. Маршрута отвежда до х.“Рай“ само след 5 мин. Тук се намират и малките върхове „Малък Купен“ (1479 м) и „Голям Купен (1448 м), които не трябва да се бъркат с връх „Купена“ (2169 м.), който се намира на Старопланинското било.

х."Рай"

Районът е много популярен и посещаван. По пътя има досег с вода. На няколко места има изградени чешми - те работят когато и потоците са пълни. Сред многообразното животинско присъствие по тези места се срещат както сърни, кошути и елени, така и хищници - вълци и мечки. Когато преходът се извършва през по-ненатоварените от туристи месеци на годината, тези факти трябва да се имат предвид.

Пътят на връщане може да бъде разнообразен с алтернативната пътека, която минава през Мъжкия манастир на Калофер. Отбивката се намира на „Параджика“ и е обозначена с табела точно там, където зимната маркировка се отклонява към заслон „Маринка“. Пътеката до манастира е слабо маркирана, на места често се губи, а на други въобще липсва, районът не е популярен. На това място човек лесно се губи и бива принуден да проправя свой път надолу към цивилизацията. Там се намира и местността „Бялата река“, на която са изградени дървени мостчета и пътеки, подходящи за любителите на съботни разходки ниско в планината. Големият недостатък на този маршрут е по-голямата дистанция до Калофер, която трябва да се преодолее по неприятен асфалтов път.

Целият преход от Калофер до х.“Рай“ продължава ориентировъчно около 4,5 часа, но това време трябва винаги да бъде съобразено с индивидуалните качества на всеки от групата, както и с атмосферните условия, които в Стара Планина понякога са рязко променливи и непредсказуеми. Добро решение е при всеки планински поход да бъде планирано допълнително време освен посоченото за преодоляване на дистанцията, както и оптимално време и отсег от маршрута, от които групата би могла безопасно и на време да се върне до изходна точка, ако се наложи.