Summit Fever: Изкачване на връх „Левски“/Амбарица (2166 м)

Връх „Васил Левски" е известен и със старото си име Амбарица. Разположен е в Централна Стара планина и е с височина 2166 м.

Тук разглеждаме маршрута за изкачване на върха с изходна точка гр. Сопот, през х. „Добрила“. Ще опишем отделните етапи по пътя и ще посочим примерно време за тяхното преодоляване.

Сопот се намира на 5 км. западно от гр. Карлово, на 510 м. надморска височина. Точката от която започва изкачването е в началната станция на лифта, разположен в северозападният край на градчето. Стълбовете на лифта се забелязват и от центъра на Сопот, което прави ориентацията още по-лесна.

Сопотският лифт е най-дългият седалков лифт на Балканите. Ако се избере изкачване с него се спестяват 3 часа ходене с голям наклон и разнообразен терен. Повечето публикувани в интернет материали препоръчват използването на лифта. Тук ще посочим този вариант като несериозен, с оглед на забележителният и запомнящ се „Левски“, чието истинско изкачване напълно оправдава усилията.

Денивелацията е много голяма, за краткото време от 2,5-3 часа ходене, се преодоляват около 1100 метра, само до първа (междинна) станция на лифта, от там още 200м до х.“Добрила“ и нови 350 до достигането на върха - 2166 м.

Там от където започва лифтът, се намира финалът на велотрасето на байк-парк „Шамбала“. Подминава се финалната линия и веднага се поема надясно по добре отъпкана пътека с лек наклон, която следва малка река срещу течението. Маршрутът е маркиран с ЖЪЛТО, но маркировката е много бедна. Отдясно остава малък стар каменен мост, който води по черен път към града. Достигайки мостът, пътеката поема наляво и продължава нагоре по течението. Теренът е лек, на места от ляво има каменни свлачища. Върви се около 20-30 мин ( в зависимост от темпото ), преди да се достигне мястото на което се поема по друга пътека наляво. Обозначено е със стара табела за х.“Добрила“. Там над реката има малък стар дървен мост, който е част от някогашни опити на местни хора, за облагородяване на средата. Този мост също би могъл да послужи за ориентир, оказващ левият завой. Ако преди достигането на отклонението, се достигне до помпена станция, значи завоят е подминат.

Новата пътека е с по-голям наклон. Навлиза в млада гора и следва пресъхнали потоци. На места могат да се забележат разклонения по трасето и трябва да се следват по-добре отъпканите, които се придържат близо до пресъхналото корито. Изцяло липсва маркировка. На места по дърветата има завързани червени парчета найлон, които обозначават правилният път. Тази пътека в началото е стръмна, след това преминава в по-лек наклон и в един момент излиза точно под лифта. От тук пътят нагоре продължава с голям наклон, на места се препокрива с екстремното, стръмно и много опасно велотрасе, което ако в денят на вашето изкачване се използва за състезание или друг вид събитие, задължително трябва да бъде заобикаляно, с цел безопасността на вас и на състезателите.

Около велотрасето има и някой алтернативни пътеки, а на места се излиза и на черен път, който се използва от високопроходими машини, за достигане до хижите в планината. Този черен път е малко по-заобиколен и доста по-скучен.

В един момент се стига до мястото на което и другите пътеки се вливат в него и от там до станцията на лифта се върви около 45-60 мин. само по него, по тежък наклон. Гората остава отзад и при горещо лятно време, мястото е много неприятно за преминаване, защото няма убежище от горещината, която се излъчва дори от камъните с които е осеян склонът. Времето което отнема етапът от излизането от гората до достигането на първата лифтена станция е около 1 час, в зависимост от темпото и натрупаната умора.

Цялото време за изкачване по не лекият маршрут от Сопот до първа лифтена станция е 2:30 – 3 часа.

След достигането на лифта, се разкрива целостта на панорамата, която е неизменен спътник през цялото изкачване. При хубаво време, от тази височина се вижда цяла Средна гора, Тракия и дори целите Родопи и източните части на Рила.

От тук, през открито поле се поема отново в посока север – северозапад, по черният път, който прави силно изкачване, след което наклонът постепенно намалява. Върви се в близост до лифтените въжета, които продължават до необитаемата 2-ра лифтена станция, покрай която пътят минава. Достига се скалистото възвишение „Пресечен камък“, след което пътят се разделя на две. На ляво се поема за хижа „Незабравка“, а надясно се продължава към „Добрила“.

Придвижвайки се по пътя, се преминава през борова гора. Отляво се намират иглолистните склонове на връх „Добрила“, а отдясно дълбоките скалисти пропасти на „Манастирска река“.

Разстоянието между първата станция на лифта и х. „Добрила“ се преодолява за около 1 час. Самата хижа е разположена на завет, на седловината между връх Добрила и връх Левски/Амбарица, на височина от 1804м. Мястото е ключово от гледна точка на ураганните ветрове, които удрят билото. Сградата е обновена и много добре устроена, а посрещането е топло и гостоприемно.

От тук до връх „Левски“ се стига за около 1:30 – 1:50ч. (в зависимост от физическата подготовка), като маршрутът е част от алпийският траверс на Старопланинското било, който преминава през върховете „Купена“(2169м), „Кръстец“(2035м), „Костенурката“(2035м), „Жълтец“(2348м), „Млечен чал“(2255м) и „Ботев“(2376м). Това е тежък и опасен преход, който ще бъде описан детайлно, в следваща публикация. Разстоянието от х.“Добрила“ до в. „Ботев“ е 9-10 часа. Алпийският траверс по билото на Стара планина е част от туристическият маршрут „Ком-Емине“, който преминава по цялото протежение на балкана и също така е част от международният маршрут Е-3, който свързва Атлантическия океан и Черно море.

в. "Левски"/ Амбарица (2166 м)

От хижата се поема в посока изток, като пътят предлага ляв и десен разклон. Пътеката за в.“Левски“ е тази от дясно. Първите метри са стръмни на горе, навлиза се в борова гора, която се минава за около 20 минути. Следва се зимната маркировка. След преминаването на гората, се излиза на откритите полета под самия връх. Тук се преминава през две малки възвишения с лек наклон, едното от които се подсича от добре отъпканата пътека от към южната му страна.

Следват две дълги и стръмни изкачвания, които отвеждат до върха на височина 2166 метра над морското равнище. При хубаво време, панорамата която се разкрива от там е във всички посоки. Откриват се гледки към цяла южна и цяла северна България, на изток се разкрива алпийската част на Старопланинското било с в. „Ботев“ в далечината.

Разстоянието от х. Добрила до в. „Левски“ не е голямо и като време и като дистанция за преодоляване, но към него трябва да се подхожда внимателно. Задължително трябва да бъдат взети предвид настоящите и предстоящи атмосферни условия, валежи, мъгли и особено силните за района ветрове. Не са рядкост случаите в които дори при чисто и слънчево време, предвижването нагоре става на четири крака. Тези условия винаги трябва да бъдат съобразени с опитността на водача и участниците в групата, за да не бъдат предприемани рисковани преходи към високото и непредвидимо старопланинско било.

През летните месеци, горещината и задухът са характерни за целият преход и трябва да бъдат вземани необходимите мерки за справяне с тях. През зимните месеци склоновете на върха са лавиноопасни. През целия маршрут до върха трябва да се спазва зимната маркировка. Тя е изградена от високи, здраво бетонирани метални стълбове в сигнален цвят. През зимният сезон, склоновете на върха са лавиноопасни и следването на металните колове е изключително важно условие за избягване на опасните снежни свличания. Мъглите по високите върхове също са фактор, който винаги трябва да бъде предвиждан.

Подходът към високата планина трябва да бъде внимателен и да започва далеч преди пристъпването в тази територия. Това включва добра физическа подготовка, подходяща за сезона екипировка, сигурна проверка на предстоящите атмосферни условия, както и добра психологическа съвместимост в групата, както и психологическа нагласа за предстоящите изпитания.

През зимата на 1994 г. в.„Левски“ става сцена на трагедия при която загиват 12 души, попаднали в буря високо на върха. Като причина за нещастието е посочено несъобразяване със зимните условия.

Часовете, които са посочени за преодоляването на отделните етапи по маршрута, са примерни. Те могат да варират в зависимост от индивидуалната физическа подготовка и от атмосферните условия в планината. Добро решение е при всеки планински поход да бъде планирано допълнително време освен посоченото за преодоляване на дистанцията, както и оптимално време и отсег от маршрута, от които групата би могла безопасно и на време да се върне до изходна точка, ако се наложи.