Изкачване на в. Мальовица (2729 м)

                Връх Мальовица се намира в северозападната част на Рила. Издига се на височина от 2729 метра над морското равнище. Целият масив е изграден почти изцяло от гранит. В подножието на върха се намира и едноименната хижа, разположена по течението на река Мальовица, в ниската част на нейната долина. 

                През летните месеци този район е посещаван от много туристи. Свързва се с множество популярни туристически обекти в Рила, като например Страшното езеро, Рилският манастир, седемте Рилски езера и други.

                В околностите на върха се намират значителен брой високи ледникови скали, които са осеяни с десетки емблематични за българския алпинизъм турове.  Отвесната северна стена на в. Мальовица се е превърнала в символ на алпинизма в България. Височината й е около 150 метра и е изкачена едва през 1938 г. от двама българи след 44 часова борба. Второто изкачване е осъществено цели 10 години по-късно.

                Маршрутът, който ще проследим в настоящия материал, преминава през хижа Мальовица и е най-популярният път към върха. Ще разгледаме също така и отклонението, водещо към усамотения заслон „Бак“/Орловец, на височина 2550 м.

                Изходна точка на пътеката е местността „Меча поляна“ или ЦПШ „Мальовица“, която се намира там.  Най-близко намиращият се град е Самоков – 14 км, а най-близкото населено място е с. Говедарци – 13 км. От селото до местността „Меча поляна“ води стар асфалтов път, по който през летните месеци има движение и стопът не е труден. Около изходната точка на маршрута има почивни станции, хотели и малко заведения, които докарват трафик. От с. Говедарци има и пешеходна пътека през гората, която пресича тези 13 километра и ги съкращава. От Самоков до селото транспортът е редовен. Също така има и директен превоз от града до ЦПШ-то, който се извършва веднъж рано сутрин и веднъж в късния следобед.

                „Меча поляна“ се намира на височина от около 1700 метра. От тук се открива страховита гледка към острия връх и неговата отвесна северна стена. Поема се в посока юг и се преминава през дървена порта, обозначаваща началото на „Национален парк Рила“. 

 

Оттук започва пътят към х. Мальовица , като се върви по долината на река Мальовица срещу течението, през гъста борова гора. Наклонът не е голям. Пътят е широк, каменист и много неравен. Използва се и от високопроходими машини, които обслужват хижата.  Разстоянието е около 3 км. и може да се преодолее за време от около 35-60 минути, в зависимост от темпото.

                Хижата е разположена на 1980 метра височина и с достигането до нея гората, както и останалата по-висока растителност, остават назад. От двете страни, на изток и запад, се извисяват стръмни скали, ограждащи долината, а в. Мальовица се вижда напред в дясно.  Пътеката към върха продължава на юг.  Маркировката е добре поддържана - БЯЛО ЧЕРВЕНО БЯЛО и бяло синьо бяло, като синята в един момент се отклонява към заслон „Бак“, а червената извежда към върха. Реката продължава да бъде следвана срещу течението.  Върви се през клекове и ниски храсти. Има доста разклонения и всяко от тях, което води в посока юг, е правилно. Някои от стъпките многократно пресичат реката, други са по-скоро успоредни на нея. Ориентацията в района е лесна и отклонение от правилния път е почти невъзможно. 

                След 20-30 минути, по лек наклон от хижата, се достига до първа тераса, където за кратко теренът е почти водоравен. Следва ново леко изкачване, което преминава през множество големи и по-малки камъни и за 20-30 минути извежда до втора тераса. На това място, високите силно ерозирали скали се извисяват от три посоки – изток, запад и юг. В алпийската част на Мальовица всички върхове са с височина от над 2650 м.  От това местоположение връх Мальовица вече остава скрит зад източните склонове на в. Малка Мальовица. 

           

                На това място, върху голямо парче скала до реката, са поставени множество паметни плочи на български туристи и алпинисти, загинали в този район и по света.

                Оттук наляво  в посока изток се отклонява пътеката към заслон „Бак“, която ще опишем по-долу в същия материал. По добре отъпкания път на юг се подхожда към същинското изкачване на Мальовица. Това става по източните склонове на Малка Мальовица. Наклонът рязко става много тежък и оттук в кратка дистанция се преодолява голяма надморска височина. Пътят нагоре е натрупан с огромни скални маси, множество сипеи и блокажи. Мощните поройни дъждове в района понякога предизвикват грохотни каменопади.

                С началото на стръмния склон започва и зимната маркировка. Изкачването следва поток, извиращ от Горно Еленино езеро, до което се стига за около 20-30 минути. Времето за преодоляване на дистанциите в този етап от маршрута може силно да варира поради стръмния наклон. То зависи от физическата подготовка, натрупаната умора, тежестта на багажа, темпото на придвижване, метеорологичните условия и др. Еленините езера се намират от източната страна на в. Мальовица. На север под него е билната заравненост Мальово поле, Където са трите Мальовишки езера. 

Еленини езера

                След достигането на циркуса с двете Еленнини езера, пътеката за кратко става по-лека, преди отново да премине към високо, почти отвесно изкачване, което за около 20-30 минути, извежда до южното полегато било на Мальовица.

                Оттук се открива обширна панорама на юг-югозапад. От тази висока позиция се откроява ясно и Рилският манастир.

Поглед към Рилският манастир

Разстоянието, което трябва да бъде преминато след достигането на билото до самия връх не е голямо. Наклонът е лек и дистанцията се преодолява за около 20 мин. Тук обаче има места, на които пътеката е много тясна и преминава близко до ръбовете на стръмни и високи пропасти от към изток и запад. Тези къси участъци следва да бъдат преминавани с необходимото внимание.

                От върха на височина 2729 м. се разкриват панорами към Мусала на изток, в далечината на юг се вижда Пирин, виждат се и Витоша, Средна гора, както и част от Старопланинската верига.  От билото на връх Мальовица се отклонява и пътека, която води към Седемте Рилски езера и към Рилския манастир, където също може да се нощува.

                Има туристически път за изкачване на върха и през североизточния гребен на северната стена. Този маршрут е стръмен и опасен, препоръчително е да се използва от добре подготвени туристи с познания в преодоляването на сложен терен.

                От втората тераса по пътя над хижата, в посока изток се отклонява пътеката, водеща към заслона „Бак“/Орловец. Маркировката е СИНЯ, но не е добре подържана. Затруднения могат да бъдат срещнати единствено с намирането на разклона. Пътеката се крие вляво, веднага след скалата с паметните плочи. Като цяло пътят към заслона е доста стръмен. В началото преминава през ниски клекове, постепенно растителността намалява и теренът остава предимно каменист. Районът е осеян с множество циркуси и скални тераси с удивителни панорамни гледки. В повечето от циркусите има по 2 – 3 малки езера, които захранват множество потоци.

Над заслон "Бак"

На височина над 2400 метра се достига езерото „Бисквитката“, което е разположено точно преди последното изкачване към заслона. Потоците, които извират от езерото, са източник на питейна вода. Цялото изкачване от втора тераса до заслона продължава около 30 минути, в зависимост от темпото. Самият „Бак“ е разположен в голям безезерен циркус на височина 2550 метра, заобиколен от върховете Орловец (2685м) „Злия зъб“ (2678м), Ловница (2695м) и „Камилата“(2621 м). До тях може да се достигне за 30-45 минути от заслона, ясни пътеки няма. „Злият зъб“ е достъпен за алпинисти. Самият заслон е добре оборудван, на самообслужване е и може да приюти 8 – 10 души. Разполага с радиотелефон.

                През лятото пътят за Мальовица  е натоварен с туристи, особено през почивните дни. Районът около заслон „Бак“ е доста по-усамотен и усоен. Откъсването от натоварените пътеки и самотното скитане по околните безлюдни върхове, може да се отплати с възможността да за наблюдение на диви кози. В местността рядко се срещат  елени и сърни, а горите в подножието са свърталища на мечки и това често е напомняно с табели.

                Най-стабилно в района е времето през август и септември. През зимните месеци склоновете дори около хижата са лавиноопасни.  Голямата височина на върха е в основата на някой от опасностите свързани с времето, които се крият там. Зимата горе настъпва рано и отстъпва късно. Дори през  горещите месеци, около върховете и в циркусите има места, на които снегът не се топи. През месец май, когато пролетта в ниското е в разгара си,  реките и множеството потоци в района са пълни с вода и цялата планина буквално тече. Същевременно на височина от над 2500 метра, все още може да е сковаваща от студ зима, с дълбок сняг и опасни преспи.

                Подходът към този удивителен район трябва винаги да е съобразен с условията и индивидуалната подготовка на участниците. Това особено много важи за месеците, в които Мальовица е разтоварен от натиска на многото туристи, защото тогава условията са много по-сурови.

               

                Разстоянието от „Меча поляна“ до върха, може да се вземе за време от 2,5 – 3 часа, при едно добро темпо, но това зависи от някои фактори. Времето, посочено за преодоляване на отделните етапи по маршрута, трябва да бъде съобразено с атмосферните условия и физическата подготовка. То може да варира силно, особено при участъците с голям наклон, които са по-тежки. Добре е винаги да бъдат планирани забавяния и трудности, които могат да възникнат  по пътя. И да бъдат добавяни допълнителни часове към посочените за преодоляване на дистанцията.   Това може да спести доста проблеми на по-неопитните туристи.   

 

 

 

Снимки: Мирослав Трифоно, Борислав Екимски